Нова рамка в трудовото законодателство помага в борбата с безработицата дългосрочно

Неадекватното и остаряло образование и архаичният трудов кодекс са сред основните причини за разминаването между търсене и предлагане на кадри. Това са основните изводи на кръглата маса Chivas 12 Chairs с тема Човешки ресурси.

Нова и съвременна законодателна рамка на мястото на писания преди повече от 70 години Трудов кодекс и адекватно и модерно образование на младите хора трябва да бъдат основните дългосрочни политики и мерки, които ще решат проблема с безработицата сред младите. Това беше основният извод от дискусията на кръглата маса Chivas 12 Chairs Човешки ресурси, на която дебатираха шестима утвърдени и шестима млади представители на бранша.

100 милиона евро са договорените европейски средства, с които България възнамерява да се бори с един от основните си социални проблеми - тежката безработица сред младите, която пълзи към тревожните 30%. “А когато изхарчим и тези пари, какво правим?”, попита Ивайло Славов, мениджмънт консултант в Easy Consult и участник в кръглата маса. Парите, които налива ЕС в Българи по социални програми, не са инструмент за дългосрочно справяне с проблемите на безработицата и качеството на кадрите, беше категорична Елка Димитрова, директор на дирекция "Политика на пазара на труда" в Министерството на труда и социалната политика. “Един ден те ще свършат и тогава ще се окажем в положението на Гърция - 30 години европейски средства и програми и въпреки това катастрофална безработица, особено сред младите”- допълни представителят на Министерство на Труда.

България трябва да има своя собствена дългосрочна политика и визия за постепенно овладяване на младежката безработица. Макар и да е над 28% сред младите хора изобщо, сред младежите с образование, безработицата дори и в момента е под 10%. Кадри се търсят и то много, въпросът е, че те трябва да бъдат подготвени и достатъчно мотивирани да работят и да градят кариера, допълни Таня Пейчинова, директор човешки ресурси в Пикадили. Към сегашния момент българският пазар на труда търси и има капацитет да наеме още 100 000 души програмисти, което е повече от наетите в момента българи в бранша (около 70-80 хиляди души), коментира Ивайло Славов. И тъй като не ги намираме тук, наемаме индийци и румънци, допълни той. Въпреки тази чудовищна липса на IT кадри, младите хора продължават да учат и специализират по неконкурентни специалности като Бизнес Администрация или Управление на железопътен транспорт, допълни Елка Димитрова. Тенденцията в България, която е и здравословна за икономиката ни, е да се развива малкият и среден бизнес, който често пъти е семеен. На кого тогава биха му потрябвали Бизнес Администратори, за да произвеждаме всяка година десетки хиляди млади хора с тази специалност, попита представителят на МТСП.

Трудовият кодекс е остарял и често пъти неясен заради многото пренаписвания и добавки към него през годините. Същевременно страната ни няма ясна и целенасочена политика за развитие на пазара на труда и неговите кадри. Няма система за синхронизиране на нуждите на пазара на труда с висшето образование, което произвежда кадри. Получава се така, че квотите за обучение на хора в непреспективни специалности надвишава квотите на търсените специалности. Липсата на интеракция между образованието и пазара на труда ще направи така, че безработицата сред младите да се задълбочава, въпреки че има огромно търсене на качествени кадри.

Друг, не по-малко важен въпрос, е въпросът с качеството на образованието. Той също опира до държавната политика и законодателство и може да бъде подобрен в следствие на умни мерки в посока на по-високи изисквания към качеството на образованието, което в крайна сметка трябва да е насочено към създаването на правилно ориентирани трудови кадри. “Аз преподавам в университет и дори във втори курс студентите не са ориентирани какво искат да работят, а в другите европейски страни човек се ориентира към специалността си още в училище”, коментира Елка Димитрова. “Часове по кариерно ориентиране и развитие трябва да има още в 4-ти клас в училище”, беше категоричен директорът на дирекция "Политика на пазара на труда". Образованието не ангажира достатъчно вниманието и времето на студентите, защото законът го позволява. Не е тайна, че редовните лекции в УНСС се посещават от по-малко от 20% от записаните редовни студенти. И всичко това е възможно, защото отпаднаха заверките на присъствие по време на семестъра, а трудовият закон позволява на студентите да работят колкото искат часове през седмицата. За сравнение в САЩ ако си редовен студент, законът позволява да работиш максимум 20 часа, защото се предполага, че през останалото време посещаваш лекции. Вместо да учат, в България студентите работят и то неща, които нямат нищо общо със специалността им. "И какво очакваме от тях, след като завършат?", пита риторично Славов.

Кръглата маса набеляза няколко мерки, които незабавно трябва да бъдат приложени като държавна политика, за да се регулира дългосрочно пазара на труда. Сред тях са въвеждане на задължителен час по кариерно развитие в училище след 4-ти клас, създаване на нова, съвременна и гъвкава законодателна рамка, създаване на държавно ниво на работещ механизъм за взаимодействие между висшите училища и браншовите организации и работодателите, поощряване на публично-частните партньорства. Меморандум с набелязаните мерки от кръглата маса Chivas 12 Стола ще бъде връчен на Министерски съвет, Социалното министерство и в Народното Събрание.

Идеята на формата Chivas 12 стола е да сблъска гледните точки на професионалистите и начинаещите в дадена област по важни теми и въпроси. Сред досега обсъдените теми от поредицата са Туризъм, Реклама, Икономика, Журналистика, Архитектура, IT и други. Част от набелязаните мерки в тези дискусии, доведоха до положителни законодателни и браншови промени в съответните области.

Последвайте канала на