За домашно: Главчев даде на министрите да четат "Приказка за стълбата", какво е искал да каже Христо Смирненски с притчата си?

  • 22 май 2024 13:57

  • 979
  • 11
За домашно: Главчев даде на министрите да четат "Приказка за стълбата", какво е искал да каже Христо Смирненски с притчата си?
© Фейсбук

Притчата „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски получи всеки един от министрите в началото на днешното правителствено заседание. Творбата се падна на тазгодишната матура по български език и литература.

„Смятам, че е подходящо в навечерието на един от най-светлите български празници - 24 май, да си я припомним всички“, посочи министър-председателят Димитър Главчев.

Зрелостниците писаха върху "Цената на компромиса" в "Приказка за стълбата" на Смирненски

„Човек не трябва да губи сетивата си, камо ли сърцето и паметта и да си спомня откъде е тръгнал“, отбеляза още Главчев.

Прочетете я и вие:

Христо Смирненски притежава особена чувствителност към социалната неправда. Той пише фейлетона „Приказка за стълбата” като дълбоко осмисляне на вечно актуалния проблем – промяната на нравствеността след домогването до властта и реалната цена на успеха.

Духовната продажност вълнува съзнанието на младия творец, защото във всички кръгове на обществото наблюдава постоянно едно и също - властта заслепява човека, а парите отнемат нравствените му устои.

Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!"

— Кой си ти? — попита го Дяволът…

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие…

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

— Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя… Аз съм беден, дрипав юноша… Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

— Слуха си? С удоволствие… Нека никога нищо не чуя, нека…

— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят!… — И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

— Ти пак ще виждаш… Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле.

Дяволът му напомни:

— Виж голите им кървави меса.

— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци…

— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици. Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

— Напротив — най-щастливият! … Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, дой гневно сви юмруци и процеди през зъби:

— Да бъде! Вземи ги!

… И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

Последвайте канала на

Теодора Павлова
979 11

Свързани новини

Коментари 11

Добави коментар

2024.05.25 | 05:47

11
❤️ Г­­о­­р­е­­щ­­и­ ­­м­о­м­­­и­­­ч­­­е­­­т­­­а­­­ ­­в­­­и­­­ ­­­о­­ч­а­­­к­­­в­­­а­­т ­­-­­ X­­­1­­8­­­.­F­­­U­­­N
Христо

2024.05.22 | 23:23

10
Искал е да каже, че ще ви бесиме по стълбовете!

2024.05.22 | 16:07

9
Смирненски е искал самия Главчев да се погледне в огледалото. Продажен крадлив мафиот от ГРОБ.

2024.05.22 | 15:43

8
Съпрyгът ми и аз свaлиxме излишнитe килoгpами бeз диeтa и cпopт и самo за две сeдмици. Най-ефeктивното лeкаpcтвo, което помогна на милиoни и ще ви пoмогнe:----> shorter.me/keto

2024.05.22 | 14:53

7
Браво, г-н Главчев

2024.05.22 | 14:17

3
ГЛАВЧЕВ КАТО ДЪРТ КОМУНИСТ ЗАНИМАВА МИНИСТРИТЕ С ГЛУПОСТИ
Ха, ха, ха

2024.05.22 | 14:39

6
КАТИЛА, КАТО ЧУЕ КОМУНИСТИ И ГЪЛТА ЦИГАНСКА СПЕРМА ВЕДНАГА.

2024.05.22 | 14:20

5
Пожелаваме му да отиде при Смирненски заедно с тиквата.

2024.05.22 | 14:20

4
В НОРМАЛНА РАЗВИТА ДЪРЖАВА ГЛАВЧЕВ ЩЕШЕ ДА Е БАКАЛИН ИЛИ В ЗАТВОРА.

2024.05.22 | 14:09

1
Браво, г-н Главчев

2024.05.22 | 14:17

2
глупако

Добави коментар

Водещи новини