-
06 януари 2020 10:48
- 392
- 1
Около 26% от българските ученици изобщо не четат книги или четат книги много рядко, показва проучване на Институтът за изследвания в образованието.
Четивната грамотност е комплексен феномен, който предполага комбинирането на различни когнитивни умения и компетентности. В академичната литература четенето често се разглежда като индикатор за „културен капитал“. То допринася за емоционалното и интелектуално израстване на младите хора; развива тяхното въображението; стимулира любознателността им; формира техните интереси; допринася за социализацията им и в крайна сметка има определяща роля за духовното им формиране като личности. Четенето е не само източник на естетически и емоционални преживявания, то е и средство за ежедневно получаване на знания. Четивната грамотност се свързва със способността да се учи по всички учебни дисциплини, включително по математика. Според някои изследователи различията в честотата и характера на четенето могат до голяма степен да обяснят разликите в постиженията на учениците според техния пол и социално-икономическия статус. Може да се каже, че четивната грамотност е основа за успеха на личността във всяка една област.
Проучванията показват, че равнището на четивната грамотност е много точен и надежден показател за бъдещото икономическо и социално благосъстояние на отделния човек и на общността, а нивото на грамотносттае ключово за оценката на човешкия капитал. Ниските равнища на грамотност водят доограничени възможности за заетост, бедност, неравенство, ограничено гражданскоучастие. Поради това по-доброто разбиране на факторите, които допринасят за постигането на по-висока четивна грамотност, е важно условие за провеждането на ефективни образователни политики и практики. Създаването на мотивация за четене е от изключително значение за постигане на високо ниво на четивна грамотност. Когато учениците са мотивирани, те четат повече и ангажирано, което от своя страна развива лексиката и умението зачетенес разбиране. Ангажираността с четенето се смята за изключително важен фактор за по-добри постижения, тъй като стимулира учениците сами да търсят разнообразни възможности за учене. Налице са емпирични доказателства, че тази ангажираност може да компенсира влияниетонанеблагоприятната социално-икономическа семейна среда върху постиженията на учениците.
Изборът да четем или не, как и какво да четем е изцяло личен избор. Още повече, че живеем във време, когато възможностите за четене непрекъснато се увеличават. Наред с традиционната книга вече съществува и електронната. Всички те представят словото по различен начин и формират множество различни вкусове у читателите.
Разликата в четивната грамотност на учениците, които четат редовно художествена литература, и тези, които никога не четат подобна литература, се равнява на почти двугодишно обучение в училище. Съществено е и „изпреварването“ на младите хора, които четат поне няколко пъти седмично документална литература – от гледна точка на уменията за четене те са по-напреднали с равностойността на едногодишно обучение от съучениците си, които никога не четат документални текстове. От друга страна, колкото по-рядко учениците четат комикси и вестници, толкова по-високи са техните резултати по четене в PISA. Що се отнася до четенето на списания, данните не показват ясно изразена връзка между честотата на четене на списания и средния резултат на учениците.
Около 26% от българските ученици са посочили, че изобщо не четат книги или четат книги много рядко. Както може да се предположи, техният среден резултат по четене в PISA 2018 е сравнително нисък – 386 точки (при 420 точки среден резултат на българските ученици, или изоставане по четене, равняващо се на 1 година обучение в училище спрямо средното ниво). Близо 28% са учениците, които са посочили, че изобщо не четат за удоволствие. Техният среден резултат е 396 точки, докато учениците, които четат за удоволствие повече от 2 часа на ден например, имат резултат 457 точки (11% от учениците). Следователно, колкото повече учениците четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати. Впрочем, делът на учениците в държавите от ОИСР, които са посочили, че не четат за удоволствие, е почти два пъти по-висок – 42%.
Ако съдим по данните на PISA 2018, учениците все още предпочитат традиционната книга. Почти една трета от тях (33%) посочват, че предпочитат да четат книги на хартиен носител. Техният резултат е 454 точки или с 49 точки по-висок от резултата на учениците, които по-често четат книги на електронни устройства – съответно 22% и резултат 405 точки. Младите хора, обаче, които са посочили, че четат поравно книги, както на хартиен носител, така и на електронни устройства, са 18% и имат също сравнително висок резултат – 452 точки.
Последвайте канала на
Свързани новини
Библиотеката във Велико Търново купува машина за дезинфекция на книги
02 януари 202013:36
Над 2400 нови книги е получила Русенската библиотека през 2019 г.
25 декември 201916:38
Историограф дари книги на повече от век на Русенската библиотека
16 декември 201916:15
Лавина от книги струпват под коледната елха в Исландия
13 декември 201911:22
Севлиевската библиотека получи нови книги за 11 хиляди лева
05 декември 201914:52
Джей Зи дава на съд австралийски сайт за детски книги
27 ноември 201910:30
МОН и Министерство на културата подписаха споразумение
22 януари 202013:58
ЦСКА - София: Платихме глобата на УЕФА, лицензът не е застрашен
Батков: Сираков трябва да се разбере с всички фракции, чакам го на могилката
Рико Грос: Няма да водя България - не съм подписвал договор! Това е фалшива новина
ЦСКА - София гони второто място, но Крумовград иска да продължи впечатляващата си серия
Без шанс за Европа Локо (Пд) и Левски приковават вниманието на "Лаута"
Фюри и Усик ще определят абсолютния шампион в тежката категория на бокса
Коментари 1
ДобавиДобави коментар
Водещи новини
Стана ясно кой е загиналият младеж на АМ „Тракия“
18 май 202413:55
Нов кошмар на пътя: Млад шофьор загина, след като колата му излетя от АМ „Тракия“
18 май 202411:46
Румен Радев за войната в Украйна: Нужен е разум, а не наливане на още оръжия
18 май 202412:26
Борисов от Кърджали: Инфраструктура, образование, култура и нулева миграция – това мога да ви обещая
18 май 202411:23
Председателят на СОС обяви, че ще сезира компетентните органи заради Симеоновския лифт
18 май 202413:31
Кирил Домусчиев: Гласът на жените предприемачи остава нечут, време е това да се промени
18 май 202410:52
Хилари Клинтън: България изпреварва много страни по брой на жени лидери
18 май 202411:00
Крайнодесен португалски политик: Турците не се славят като най-усърдно работещите хора в света
18 май 202412:53
Близо 10 хил. души са били евакуирани в Харковска област
18 май 202412:09
2020.01.06 | 11:40
Те учебниците не разтварят камо ли книги