Експерт: Балът не е най-важен, когато избираме училище за детето си

Тази седмица стана ясно кои са най-желаните училища според класирането за прием в гимназиите след 7 клас.

По този повод Novini.bg потърси Наталия Митева, програмен директор „Образование и библиотеки“ на Фондация „Америка за България“, която даде своите съвети за това как да изберем най-подходящото училище за детето си. Фондацията работи и подкрепя някои от най-иновативните училища в България.

Какво бихте посъветвали родителите как да изберат училище за детето си?

Традиционните данни за успеха на учениците на матурите и баловете за прием не трябва да са единственият ни измерител за успеха на училището. Сякаш забравяме, че децата ни ще прекарат в училище по-голямата част от времето си през следващите пет години и неглижираме цялостното преживяване на детето в училище. Успешните училища в България най-общо следват една и съща формула: те съчетават силно лидерство и визия, съвременни педагогики, адекватна учебна среда, предразполагаща към учене и практическа работа и смислено интегрирани образователни технологии. В тези училища учителите са отдадени на работата си и искат да култивират у децата реални умения, не просто да преподават учебен материал.

Ето един бърз чеклист на успешното училище през погледа на родител – отвъд резултатите на матурите:

Има ли училището ясна визия за развитие?

На интернет страницата на училището можете да видите как ръководството формулира своята визия за училището. Ако тя звучи като извадена от научен доклад и празна от съдържание, внимавайте. Ако обаче в нея прозира истинско желание училището да върви напред, обърнете му внимание.

Директорът и помощник-директорите успяват ли да комуникират визията си за своите ученици? Ефективните училищни лидери са ключова съставка за успеха на ученика.

Какви са учителите?

Качеството на преподаването е безкомпромисен измерител за бъдещия успех на децата ни. Затова най-важното нещо в едно училище са учителите – как преподават, колко са ангажирани с учениците и дали постоянно се усъвършенстват.

Успешните училища са тези, които инвестират в своите учители. А, ако учителите са мотивирани, учениците получават качествено образование.

На какво ще научи това училище детето ми?

Какъв учебен план предлага училището за паралелката, в която мислите да запишете детето? От това зависи какви предмети ще изучава и по колко часа в годината.

В какви проекти и инициативи участват учениците и учителите от това училище в последните години?

Успява ли училището да развие потенциала на всеки ученик? Това е видно, когато стане дума за постиженията на учениците. Следете за това дали училището се гордее с малка група ученици, които постигат високи успехи, или с широка група ученици, които са се представили добре в редица дейности.

Създава ли училището подкрепяща среда на взаимно уважение сред учениците? Не забравяйте, че бъдещите успешни млади хора ще трябва да работят в екип, и то с различни от тях хора, за да постигнат обща цел. Тези социални умения се градят още в училище.

Родители включени ли са в училищния живот?

Има ли училището култура на активно участие на родителите, взема ли предвид тяхната обратна връзка и идеи? Това си личи по интернет страницата на училището, как се позиционира училището в социалните медии, какви събития организира, с каква цел и кого включва в тях.

Каква е учебната среда?

Средата за учене позволява ли практическа работа и преживяване? Предразполага ли към екипна и практическа работа? Използва ли училището всички пространства, дори извън класната стая, за да създаде социална атмосфера за общуване, дебати, неформално учене, извънкласни дейности и творчески изяви на учениците? Ако да, значи в това училище учениците имат всички шансове да придобият уменията, които ще ги направят успешни, а не само на трупат трудно запомнящи се и неприложими сухи знания.

Успява ли училището да интегрира образователните технологии смислено и неусетно интегрирани както в образователната среда, така и в образователния процес? Важно е те да присъстват там, защото една от основните компетентности, която пазарът на труда ще изисква от учениците в бъдеще, е дигиталната.

През последните шест години ние сме свидетели на доста случаи, в които амбициозни директори не само спасяват училищата, които са поели, от закриване, но и ги превръщат в най-желаните учебни заведения в съответните градове или села. Всяка година програмата „Академия за училищни лидери“ на Фондация „Америка за България” и Института за международно образование (Ню Йорк) избира точно такива обещаващи директори за участие в интензивно професионално обучение от водещи специалисти. 87 български училищни директори от цялата страна са преминали през тази наша програма за последните 3 години. Мога да кажа смело, че това са най-иновативните директори в страната.

Вече някои деца учат програмиране от 3-ти клас. Това ли е бъдещето? Правилно ли е децата да се ориентират професионално от много малки?

Програмирането за деца е лесен, забавен и съвсем практически начин децата да развиват логическото си и последователно мислене. Това са преносими умения, които са изключително важни в живота всеки човек и далеч не са приложими само в софтуерното инженерство. В този смисъл, програмирането от ранна възраст не представлява професионално насочване на децата в една или друга посока. Действително, много образователни системи, английската например, започнаха да въвеждат програмиране от ранна възраст. Съществуват множество образователни ресурси, които учат децата да програмират чрез игра. Роботиката пък показва на децата връзката на програмирането с материалния свят. По време на тазгодишната конференция „Иновации за по-добро образование“, която организирахме в София през април, американският специалист по образователни технологии Браян Милър показа на над 700 български учители, директори и гости някои от най-интересните образователни „играчки“, които развиват у децата не само умението да програмират, но и много други.

Вие познавате различни образователни системи и сте учили в САЩ. Как американските родители насочват децата си в гимназиалното образование?

В САЩ профилирането на учениците е изместено по-късно, отколкото е в България. Там включително е възможно да кандидатстваш в колеж или университет, без да знаеш каква специалност искаш да запишеш, и имаш време да решиш през първата година от обучението си. Изследванията на Световната банка сочат, че успешните образователни системи профилират децата по специалности по-късно в училище, след 9 клас. Това значително повишава шансовете им за успешна реализация.

При нас се случва така, че изборът на гимназия е реално профилиране след 7 клас, защото, поради разликите в учебните планове на училищата, смяната на една гимназия с друга е практически непосилна задача. Напълно нормално е в тази ситуация да се вълнуваме ужасно къде е „влязло“ детето, след като реално гимназията предопределя бъдещето му.

Новият Закон за предучилищното и училищното образование прави някои структурни промени: завършването на основно образование ще бъде след 7 клас (което реално отразява текущата ситуация с кандидатстването в гимназия след 7 клас), на първи гимназиален етап – след 10 клас, а на втори гимназиален етап – след 12-ти. С новия закон ще се появят много нови учебни планове в гимназиите, които ще целят да привлекат децата в даденото училище. Абсолютна новост за нашата система е фактът, че след 10 клас учениците ще могат да напускат училище с диплома за завършен етап и ще могат да работят. Много от профилираните училища ще променят облика си. При професионалните гимназии също ще има съществени промени – много от тях в момента страдат от нисък брой ученици, независимо от привлекателните специалности, които предлагат. Предстои да видим в следващата година как ще се позиционират училищата спрямо новата законова реалност и как това ще се отрази на избора на учениците.

Не мислите ли, че постепенно се изместват предпочитанията от английския като чужд език към немския и испанския?

Езиците развиват не само редица когнитивни умения, но и висока чувствителност у младите хора към различни култури и начини на общуване. Много е важно да се учат езици и точка. В ученето на езици в България има мода и тя върви на вълни. В последните няколко години има силен интерес към немския език, като се възвръща интересът и към руския. Само няколко училища в страната предлагат обучение по източни езици – корейски, китайски и японски. В бутиков мащаб се среща и обучение по скандинавски езици в гимназиален етап. Към тях, обаче, има силен интерес у учениците, който прогнозирам да се засили в следващите години. Не е спаднал интересът към английския език, просто той стана много достъпен – над 90% от учениците в България изучават английски в училище под някаква форма, а възможностите той да се учи извън училище или дори онлайн са много. Да се знае английски език стана „задължително“, ако искаш да си намериш работа.

Долавя се също повишаване на интереса към математическите и природо-математическите гимназии, вероятно свързан с ясно демонстрираната нужда от специални в инженерните науки и сектора на информационните технологии. В новия закон за висшето образование се появиха приоритетни специалности, сред които са математиката, информатиката и природните науки. Това вероятно ще доведе в близките години до още по-сериозен интерес към тези науки в гимназиален етап. Смятам тази тенденция за много положителна, защото солидната база в научните дисциплини позволява много широка реализация на учениците във сфери с висока добавена стойност в икономиката.

Кои са професиите, които ще бъдат най-търсени след 10 години?

Вероятността първата професия, която моята 7-годишна дъщеря ще има след висшето си образование, да съществува днес, е под 15%. Знаем кои са били най-популярните професии в последните 10 години, но технологиите се развиват толкова бързо, че е много трудно да предвидим за какви професии конкретно да подготвим децата си. За много ученици изборът на гимназия всъщност е избор на училище, което ще ги подготви най-добре за университета. И там пак ще стои с пълна сила въпросът: какво да уча? С наличната информация за това какви професии ще се търсят в бъдеще аз бих заложила на развиването на ключови компетенции в училище като математическо мислене, дигитална грамотност, програмиране и езици, със силен фокус върху социалните умения, умения за работа в екип, способности за идентифициране на проблеми и решаването им. Най-важното, обаче, е да поощрим децата си да правят това, което им харесва, и да развиват силните си страни. Само тогава те ще искат да учат и ще бъдат уверени млади хора.

Последвайте канала на