Историк: Робството е универсалния принцип за самосъжаление и оправдание

  • 02 февруари 2016 09:22

  • 2339
  • 21
Историк: Робството е универсалния принцип за самосъжаление и оправдание
©

Няма единен термин, който може да обхване 500 години от българската история, смята историкът проф. Милко Палангурски. Според преподавателя по история във Великотърновския университет няма как да има подобен термин, който да бъде общовалиден и да отговаря на разбиранията на българската масова публика за миналото.

В коментар за БТА историкът посочи, че в продължение на пет века българите са били управлявани от империя, която не е била нито цветуща, нито градивна, нито модерна, далеч от европейските образци, но е съществувала заедно със своите икономически и религиозни форми на управление. Най-точният термин за този период е османско владичество, твърди професорът. Той отбеляза, че никоя от другите балкански държави не назовава тези векове като робство. "Българите превръщаме робството в алиби, а ние сме направили най-бързото освобождение, с най-малко жертви", каза проф. Палангурски.

Робството е универсалния принцип за самосъжаление и оправдание защо не сме стигнали до нивата на другите европейски народи, при условие, че имаме всички обстоятелства да ги задминем, е категоричен проф. Палангурски. Той припомни, че България е 17-тата държава в Европа създадена през 19 век, с шестата приета конституция, "абсурд е да си мислим, че сме се появили късно на европейската сцена", уточни историкът.

Според проф. Палангурски робство, в класическия смисъл на понятието, по българските земи не е съществувало. В историческата наука има поне 14 белега, които определят понятието роб. Те са свързани с това как той се ражда, как се отнасят с него, като производствена единица, с правото той да бъде купуван или продаван, разменян, да му отнемат децата и те също да имат статут на роби и прочие.
Прилагайки тези белези към обикновеното население по българските земи в този период е видно, че те не съвпадат с живота на хората, смята проф. Палангурски. Това, обаче, не прави структурите на тогавашната империя по-малко нечовешки, по-малко авторитарни и по-малко централизирани, посочи той. В историческите извори от 15 в. и 18 в., та дори и 19 век, съществува форма на търговия с човешки същества, както в Европа, така и в САЩ, припомни професорът. За да се анализира животът в Османската империя от камбанарията на 21 век, трябва да бъдат разгледани поне четири различни периода в продължение на пет столетия, подчерта историкът.

Според него българите са били подтиснати като народ в рамките на една империя, но през всичките тези години е имало съпротивление. Това го доказва историята на всеки един български род. Родовата история на почти всеки българин показва, че неговите предци по един или друг начин са се жертвали да бъдат граждани, а не поданици, анализира проф. Палангурски. Той посочи, че дискусията е полезна, защото може да провокира будните учители по история или по литература да мотивират учениците да разсъждават, като им дадат един сравнителен анализ между първите страници на "Под Игото" от Иван Вазов и "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу. И двете произведения са написани през 19 век и двете книги илюстрират борбата за граждански права, каза проф. Милко Палангурски.

Последвайте канала на

Константин Тодоров
2339 21

Свързани новини

Коментари 21

Добави коментар
Щам

2016.03.17 | 16:01

8
ГОВЕДО !

2016.03.17 | 16:01

7
ОТРИЧАНЕТО НА ТУРСКОТО РОБСТВО ТРЯБВА ДА СЕ КРИМИНАЛИЗИРА!

Добави коментар

Водещи новини