-
19 октомври 2021 11:46
- 8015
- 49
В началото на предизборната кампания за президент и парламент, през периода 13-18 октомври 2021 г., "Барометър България" проведе експресно телефонно проучване на електоралните нагласи на българските избиратели. Насрочването на избори 2 в 1 само по себе си е уникално за българската избирателна традиция, като към момента президентските избори мобилизират в по-голяма степен избирателите и имат потенциала да повишат избирателната активност и за парламентарния вот.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?
Съчетанието на избори 2 в 1 и появата на нови политически формации мобилизира до известна степен избирателите и има потенциал да повиши значително избирателната активност спрямо предсрочните парламентарни избори през юли. В началото на предизборната кампания 42,2% от респондентите заявяват категоричното си решение да гласуват за парламент, а още 10,8% макар и колебаещи се, са по-скоросклонни да отидат до урните. Предстои да се види доколко тази активация на избирателите ще се запази през оставащия един месец до изборите, като се вземат предвид усложняващата се здравна и икономическа обстановка и потенциалния страх от двоен машинен вот.
Въпрос 2: Ще гласувате ли на предстоящите избори за президент на 14 ноември 2021 г.?
Изборите за президент генерират значително по-голям интерес сред избирателите спрямо предсрочните парламентарни, независимо че голяма част от кандидатите бяха обявени в края на определения от закона срок. 54% от анкетираните категорично заявяват, че ще гласуват и вече са избрали своя кандидат. 7,5% се колебаят, но са по-склонни да го направят. Значително по-малък е делът и на тези, които със сигурност отказват да отидат до урните.
Въпрос 3: За коя политическа формация ще гласувате на предсрочните парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.?*
*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да, със сигурност“ и „По-скоро да“ на първия въпрос.
Отговорите на анкетираните показват, че до голяма степен традиционните партии запазват твърдия си електорат, докато новите политически формации, т.нар. партии на протеста са зависими в резултата си от онези избиратели, които са по-скоро нестабилни в предпочитанията си и склонни да променят вота си в последния момент в полза на „новите спасители“.
На първото място все по-стабилно се очертава ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в с 26,2%. Макар че партията беше извън властта и поставена в изолация от почти всички политически субекти, ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в успява да запази и мобилизира избирателите си, особено на фона на растящите цени и инфлация и все по-влошаващата се икономическа обстановка в страната. Второто място е особено оспорвано, като към момента БСП успява да изпревари останалите претенденти със своите 14,9% подкрепа. Трябва да се отбележи, че столетницата не привлича нови избиратели, а предимно мобилизира традиционния си електорат. Ако от БСП са разчитали, че ще извлекат дивиденти от подкрепата си за Румен Радев, то към момента това е все по-спорно, като се има предвид, че и други формации заявиха такава, а партията има доста сложни отношения с действащия президент.
ИТН определено губят доверието на значителна част от избирателите, гласували за тях през юли и дори и с гласове от чужбина, които не присъстват в настоящото изследване, трудно ще могат да се похвалят с успеха си на последните избори. Те пропуснаха своя „звезден миг“ и все пак е твърде рано и погрешно да бъдат подценявани. Формацията все още разчита на немалко ядро от онези избиратели, които подкрепиха техния референдум преди няколко години – млади хора от малки населени места. Резултатът на ИТН определено ще бъде „орязан“ с появата на нови политически формации, но все пак към момента те печелят подкрепата на 14,3% от анкетираните.
Новата формация на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ има високата амбиция да привлича избиратели от целия политически спектър с лозунга „леви цели с десни политики“, но към момента по-скоро черпи подкрепа от избирателите с десни разбирания – включително и за сметка на останалите „партии на протеста“ като ДБ и ИБГНИ. Със своеобразната свежест, която формацията им внесе в хаотичния политически живот в страната, те печелят 10,5% от гласовете, като дали ще успеят да изместят ИТН и БСП ще зависи най- вече от избирателната активност и доколко ще убедят онези избиратели, които на последните избори останаха вкъщи, този път да отидат до урните – въпреки COVID, метеорологичната обстановка и сложния двоен машинен вот.
Трудно е за който и да било външен анализатор да каже какво точно се случва в редиците на ДПС, които направиха няколко неочаквани хода в последно време с издигането на Делян Пеевски отново в листите им и чисто партийното излъчване на Мустафа Карадайъ като кандидат за президент. Независимо от всичко обаче движението може да се похвали с един от най-твърдите и постоянни електорати и може да разчита на 11,6% подкрепа и то без гласовете от чужбина.
„Демократична България“ са формация, която винаги си е поставяла много амбициозни цели, но в настоящата предизборна обстановка се сблъсква с редица предизвикателства. От една страна, макар и упорито да е отричано от ДБ, „Продължаваме промяната“ се позиционира именно в техния политически сегмент и отцепва от техните избиратели, от друга – в последните дни се наблюдава вътрешно напрежение и негативизъм в рамките на самата партия. За ДБ ще е много трудно, почти невъзможно, да подобри резултата си от последните избори, като към момента губи значителен брой гласове и се подкрепя от 8,8% от избирателите.
Партията, която може да се окаже категоричния губещ на предстоящите избори е ИБГНИ, които към момента трудно ще прескочат изборния праг с подкрепата на 2,9% от анкетираните.
Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално движение (3,7%) ще мобилизира собственият си твърд електрорат, който е достатъчен за влизане в парламента. Гласувалите за ВМРО при самостоятелното участие на 4 юли бяха 120 хиляди или около 5% от гласувалите в страната. Тогава високата избирателна активност в чужбина и гласовете от Турция , от където патриотите не получават гласове, свалиха общия им резултат. Ако се повторят изборните резултати в страната, при сегашната очаквана избирателна активност от патриотичните партии единствено ВМРО може да влезе в следващият парламент със собствена парламентарна група.
Въпрос 4: За кой кандидат ще гласувате на предстоящите президентски избори на 14 ноември 2021 г.?*
*Въпросът е зададен на всички отговорили с „Да, със сигурност“ и „По-скоро да“ на втория въпрос.
Почти винаги българският избирател е по-изкушен да даде предпочитанията си за мажоритарен кандидат. Президентските избори са именно такива – изборът е измежду познати, утвърдени в общественото пространство личности, затова и генерират много по- голям обществен итерес от парламентарните, съответно и по-висока избирателна активност. В началото на кампанията безспорен водещ за доверието на избирателите е настоящият президент Румен Радев. Все пак заявената за него подкрепа от анкетираните (44,8%) е малко вероятно да гарантира преизбирането му още на първи тур, така че го очаква продължителна битка. На значително разстояние от него, което би могло да се намали при евентуален балотаж, е Анастас Герджиков, който макар и подкрепен от ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в за момента успява да мобилизира по-широк кръг избиратели от тези на партията (27,3), което показва потенциала му.
Мустафа Карадайъ, който беше един от последните обявени претенденти, остава тясно партиен кандидат и ще успее да привлече вота на избирателите на издигналата го партия ДПС – 11,2% Далеч назад с 6,8% остава Лозан Панов, на който градската десница от ДБ гласува много големи надежди. За момента той е подкрепен от твърдото ядро на ДБ, но все повече се възприема като крайно либерален, донякъде заради неговия кандидат за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе, а теми като Истанбулската конвенция, еднополовите бракове и забраната за играене на хоро на определени места открай време са крайно непопулярни по нашите географски ширини.
Интересен ще е двубоят между кандидатите на патриотичните формации. От едната страна ще е кандидатът на 130 годишната ВМРО – Милен Михов и от другата – Костадин Костадинов, който е преминал през всички националистически формации преди да създаде своята партия „Възраждане“. В началото на кампанията кандидатът на ВМРО води с 3,0% срещу 1,9% на Костадинов.
*Проучването е проведено на територията на Република България и не включва нагласите на гласуващите
Характеристики
Период на провеждане на изследването: 13.10-18.10.2021 г.
Методология: Количествено проучване
Представителност: населението на територията на България с избирателни права
Обем на извадката: 858 души на възраст над 18 г.
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно интервю
Финансиране: Собствено
Последвайте канала на
Свързани новини
Красота, зрелище и 8 гола! Звездите на Етър и България като в най-добрите си дни в юбилейния мач на "болярите"
Гонзо: С Чеферин си казахме доста неща, трябва да решим проблема с хулиганството
Стоичков: Носталгия голяма! Краси първо ще ме пита от кой ще играе
Ман Сити направи важна крачка към титлата
Официално: Чави продължава като треньор на Барселона
Чешки талант е първият опонент на Григор в Мадрид
Коментари 49
Добави2021.10.19 | 12:57
2021.10.19 | 13:04
2021.10.19 | 12:56
2021.10.19 | 12:37
2021.10.19 | 12:37
2021.10.19 | 12:36
2021.10.19 | 12:33
2021.10.19 | 12:25
2021.10.19 | 12:24
2021.10.19 | 12:17
2021.10.19 | 12:21
Добави коментар
Водещи новини
САЩ може да обявят още днес нови поръчки на оръжия за Украйна на стойност 6 млрд. долара
26 април 202405:56
Гърция няма да достави на Украйна системи за ПВО "Пейтриът" или С-300
26 април 202406:00
Израел обмисля ограничено споразумение с "Хамас" за освобождаване на заложници
26 април 202406:04
Днес бъдете сдържани и скромни, за да няма ответен удар
26 април 202405:54
Кирил Петков: Борисов е само комуникационен директор на Пеевски
25 април 202419:12
Румен Христов: Ако Борисов бъде излъчен и подкрепен за премиер, ще се справи
25 април 202418:43
ЦИК заличи регистрацията на партия „Атака“ за избори 2 в 1
25 април 202421:41
Четири нови случая на деца с коклюш в Пловдив, три от тях имат ваксини
25 април 202420:38
Водещите новини! Глобяват за отказ от ваксини у нас. Владимир Путин ще уволни Шойгу на 9 май? Макрон: Европа „може да умре“ (и още…)
25 април 202418:53
2021.10.19 | 12:53
2021.10.19 | 13:06