ГМО не са вредни, стига истерии

Много е важно още в самото начало да подчертаем, че до ден днешен няма никакво доказателство за вредата от ГМО. Няма нито един случай на пряка вреда от модифицираните култури върху здравето на когото и да било. 

Науката е напреднала достатъчно, че да ни позволи да изхраним дори и най-бедните села в Африка. Но… човешкият морал не успява да следва темповете на научните постижения. 

Факт е, че ГМО културите са с качества каквито имат и обикновените, дори понякога и по-добри, а като добавка да споменем и че са по-устойчиви и лесни за отглеждане. Така те стават изключително удобни за масово производство навсякъде. Благодарение на ГМО наистина могат да се изхранват и най-бедните и земеделски безпомощни жители на планетата. Разбирате, че това става все по-важно в контекста на невероятния темп, с който хората се размножават и изглежда съвсем скоро ще достигнат бройката от 8 милиарда. 

Въпреки това все по-често ми се случва да чета коментари на наплашени хора, които виждат призраците на ГМО навсякъде. Все по-често чета несвързани с реалността коментари от типа „колко деца измряха от ГМО“. Всъщност – нито едно дете, възрастен, животно или каквото и да е не е пострадало, но масовата истерия ражда нелогични щуротии. Съвсем наскоро някой каза „защо не пишете за вредата от ГМО?“ Ето. И четете внимателно: не съществува вреда от ГМО. 

Откъде тогава дойде лошата слава на ГМО? Защо хората скочиха срещу този полезен ход на съвременната наука? Причините са три. Ще започна отзад напред: 

1). Неграмотността на потребителите. Не смятам, че е нужно да обяснявам тази точка. 

2). Реклама. Много производители яхнаха вълната на лошата слава на ГМО и започнаха да рекламират продукцията си като не-ГМО, правилно предполагайки, че този трик ще им осигури повече потребители – онези, които нищо не знаят за ГМО, но са чували, че то е нещо лошо. Този номер е известен от много отдавна. Пример: ферма на източния бряг на САЩ рекламираше продукцията си (ябълки) по следния начин: „Не съдържат мазнини“. Абсурдно е, нали? Толкова е логично, колкото да кажете, че в брашното не се съдържа хайвер. 

Очевидно мнозина са полудели по съвременното демонизиране на дадени неща, че самото споменаване на липсата им е достатъчно, за да привлече вниманието. 

Същото се случва и с ГМО. 

3). (Оттук започва всичко…) Отвратителната слава на производителите на ГМО и пословично жестоката им политика. 

Най-голямата компания-производител винаги е била американската „Монсанто“ (която вече не съществува под това име и през лятото на 2018 г. стана част от европейски концерн). 

Ето една причина светът да мрази ГМО – защото се произвежда от фирми с лоша слава. Какво правеше „Монсанто“ дълги години? Ето какво: продаваше, например, семена за царевица, но… те бяха обект на патент. Използвайки това, те принудиха фермерите да си купуват семена всяка година. Защото забраниха да се събират семена от царевицата – както се прави по света от хилядолетия. Беше забранено на стопаните да вземат семена от реколтата си и да ги използват за следващата година, защото с много пари и лобиране успяха да нагодят закона за патентното право в САЩ така, че това да се определя като нарушение на патента. Да, колкото и абсурдно да звучи, е факт. Стотици фермери бяха подведени под съдебна отговорност. Голяма част от тях спечелиха делата, но целта на „Монсанто“ беше да сплаши останалите. Едно дело се точи с години, а това са разходи за адвокати. Да не говорим за нервите и страха. Компанията беше невероятно богата и наемаше бивши военни, за да обикалят по фермите и да сплашват хората. Заради тези „трикове“ фермерите просто си казваха: „Не ми трябват толкова грижи, я спечеля делото, я – не, кой знае, но проблемите са гарантирани“. 

Но натискът съвсем не свършваше дотам. Фирмата изпращаше свои хора, за да проверяват реколтите за наличие на техни семена, които, както казахме, са патентовани. Представете си следното стечение на обстоятелствата – духнал вятър или животно е закачило и пренесло семена от една нива в съседната. Това са обстоятелства, които не могат да се контролират. След това хората на „Монсанто“ намират поникнала царевица от техни семена в нивата на фермер, който не ги е купил от тях. Макар и да са няколко стръка, те се хващаха за това и започваха съдебни дела, само и само да вдигат шум и да сплашват, демонстрирайки сила и факта, че фермерите са притиснати в ъгъла… че корпорацията може да си прави каквото си поиска, с други думи, че е по-добре да си с тях, вместо срещу тях. А, ако не си им клиент, те приемат, че си срещу тях. Доста първобитно мислене, но свърши работа и обикновеният фермер беше наистина притиснат. Мнозина фалираха и загубиха стопанствата си така. 

Да не забравяме, че „Монсанто“ е бил основен производител на т.нар. Agent Orange по време на Войната във Виетнам. Това е хербицид, който причинява окапване на листата на растенията, за да се разкрият позициите на виетнамските войски и техните бази. В последствие се оказа, че Agent Orange предизвиква рак и ужасяващи генетични изменения, водещи до раждане на деца с увреждания поколения наред. Безброй много американски войници са пострадали, както и огромен брой цивилни виетнамци, чиито наследници все още носят белезите на отровата. 

Ясно ви е, че подобна компания не изпитва особени скрупули и това говори доста къде и дали въобще слагат граници, когато става дума за милиарди долари печалба. 

Имайки предвид, че ТОВА е производителят на ГМО, как мислите: дали хората гледат с добро око на продукцията им? 

Освен това, друга причина ГМО да има лоша слава е неграмотността и алчността на дадени производители. Част от модифицираните организми са направени така, че да понасят огромни дози пестициди и хербициди. Което пък кара фермерите да ги тъпчат с тези отрови, за да си подсигурят количество на продукцията и малък брак, тровейки потребителите по този начин. 

*

Трябва да ни е ясно, че ГМО, както споменахме вече, може да изхрани човечеството. Именно това е и защитната теза на производителите на ГМО храни. Те казват: не ни пречете, ние можем да изхраним света. Така е, могат. Но не го правят. И не искат да го направят. Това е малкият нюанс в тезата: мога, но няма; по възможностите ми е, но не искам. Когато им изнася, казват, че биха могли, за да защитят продукцията си. Но реално просто не искат да го направят. Биха предпочели да продават, за да печелят. Светът все пак познава случаи, в които една световноизвестна европейска корпорация е купувала земя в Африка, за да я огради и отреже достъпа на местните до вода, за да може да им продава бутилирана. Моралът и бизнесът не вървят винаги ръка за ръка. 
 

Последвайте канала на