-
17 февруари 2020 11:24
- 1199
- 3
Кампанията „За повече българска музика в ефира“ набира подкрепа, а първите обсъждания в парламента вече са факт.
Волята на българската общественост за повече българска музика в ефира е ясна. Проучването на „Алфа Рисърч“ е категорично – 72% искат повече българска музика по радиото и телевизията. На първата дискусия в Комисията по културата и медиите, обаче, темата за българската музика бе подменена. Въпросът как да се финансират частните медии със средства от националния бюджет като „компенсация“, че ще пускат българска музика в България, взе превес.
Наличието на регулации в определени сфери на обществения живот има своите минуси и плюсове. Припомняме, че самите държави се създават, за да има регулация там, където е необходимо. Държавите балансират обществения интерес и строго частния. Например, СЕМ осъществява регулация на частните медии и отговаря за лицензиите им, с което се гарантира общественият интерес за разнообразие. Например, КРС отговаря за честотите. Например, рекламата на алкохол е забранена преди 22,00 ч. Сблъсъкът между краткосрочната цел за максимална печалба и дългосрочната визия за развитие на обществото следва да се балансират. Всъщност, именно този баланс се цели и при квотите за българска музика.
МУЗИКАУТОР отчита, че всяка промяна изглежда трудна, и също отчита първоначалното излизане на музикалните редактори от зоната им на комфорт. За едно денонощие едно музикално радио върти около 270 песни. Данните на МУЗИКАУТОР за 2018 г. сочат, че десетте водещи музикални частни радиостанции – членове на АБРО, средно годишно пускат 1 767 уникални песни. Може би подобни доводи са мотивирали задължителни квоти за национална музика в Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Естония, Португалия, Белгия, Франция, Унгария, Словакия, Македония, Холандия и Украйна и т.н.
Преди години при дискусия в парламента АБРО се противопостави на децентрализацията на проверките за спазване на ЗАПСП, извършвани от общините. Парламентът правилно не кредитира доводите им и на този етап местните проверки носят своите позитиви. Нещо повече, Министерство на културата застана и стои твърдо зад тях, търсейки пълен обхват на спазването на закона. Туристическата индустрия в лицето на БХРА ги подкрепя. Сега и АБРО започнаха да виждат перспективите на това решение, доколкото техни членове имат интерес да развиват част от своя бизнес със съдържание в барове, кафета, ресторанти. Да видиш перспективата и ползата навреме ни мотивира в тази кампания. Ползата е не само за българската култура и музика. Добавена стойност има за туристическата индустрия, която носи 12% от БВП на страната. Да дадем възможности да творят в България на младите, да инвестираме в техните умения и талант следва да е стремеж, не само дълг.
Убедени сме, че по същата логика квотите не създават ограничения, напротив – създават повече възможности за разнообразие на излъчваната музика, за развитие на българския туризъм, нови работни места и т.н.
С въвеждане на квоти за българската музика изцяло ще се изпълнят и препоръките на АБРО, че „предпочитанията на слушателите следва да определят музиката, която се излъчва в ефира", тъй като 72% от българите искат повече родна музика в електронните медии. Що се отнася до опасенията на АБРО, че наличната българска музика е недостатъчна:
1. С въвеждането на квота се създават условия тези пречки да бъдат преодолени, т.е. създават се по-добри условия за стимулиране на творчеството и по-добра творческа среда;
2. Регистрираните в МУЗИКАУТОР български произведения са 142 000 и само 1% от тях да са „качествени“ по стандартите на музикалните редактори, това би задоволило потребността от разнообразие в медиите за години наред;
3. Българската музика все пак успява да съществува, като само за няколко години МУЗИКАУТОР инвестира 1 220 000 лв. за нова музика.
Важно е да се знае, че обвързването на въвеждането на квоти с финансово стимулиране на медиите бе отхвърлено от Министерство на финансите, тъй като противоречи на европейското законодателство. От друга страна, европейското законодателство не отхвърля задължителните квоти в 12 държави. Реферирането на АБРО към такъв поощряващ механизъм и противопоставянето на задължителните квоти създава впечатление за противоречие в тяхната позиция по отношение на българската музика.
Затова, вместо да разходва 5 000 000 лева към частните бизнеси, които са на печалба и чийто пазар расте всяка година, както коментира АБРО, държавата би могла инвестира в:
1. Създаване на банка за българска музика, където авторите качват песни, а редакторите ги намират и пускат;
2. Организиране на кемпове за нова музика с чужди представители, обмен на знания, техники и т.н.;
3. Формиране на експортен офис по примера на много страни от Централна и Източна Европа.
В заключение, дебатът продължава. Целта е широко жанрово и програмно разнообразие за българската аудитория! Усилието си заслужава, защото е в интерес на всички – както на държавата и българските граждани, т.е. на аудиторията, така и на собствениците на телевизионни и радио- канали. Вярваме, че заедно трябва да гледаме перспективно за реализацията на тази цел.
Последвайте канала на
Свързани новини
Родни изпълнители искат повече българска музика, внасят предложения за законодателни промени
12 февруари 202014:27
Музиканти искат закон, регулиращ излъчването на българска музика
21 юли 201719:48
Глас Народен настоява за по-бързо приемане на квотите за излъчване на българска музика
15 май 201516:21
Повече българска музика в националния ефир
23 февруари 201509:47
"Глас Народен" иска минимална квота за излъчване на българска музика в националния ефир
16 декември 201414:11
Ето кой сменя Николаос Цитиридис
04 март 202121:34
Зейнеб се завръща в ефир
06 юли 202013:42
За Международния ден на жената в Каварна ще прозвучат откъси от популярни мюзикъли
04 март 202014:28
Левски се прицели в халф на ЦСКА 1948
България допусна обрат от Черна гора и се отдалечи от ЕвроБаскет 2025
Два отменени гола в добавеното време донесоха радост на Крумовград срещу Славия
Кириякос Георгиу разказа за премеждията си в Спартак (Варна)
ПФК Ботев: Ситуацията около Антон Зингаревич става все по-странна и лишена от прозрачност
Областна администрация София-град и Столична община подписаха договора за прехвърляне на собствеността на "Герена"
Коментари 3
Добави2020.02.17 | 15:19
Хайде да оставим естествения отбор да си свърши работата. Иначе ще стигнем до квоти за издавани книги, за филми и т.н.
Добави коментар
Водещи новини
Петър Чобанов: Минималната заплата крие повече рискове, отколкото решения на проблеми
25 ноември 202420:50
От прокуратурата искат постоянен арест за трима от биячите в мола
25 ноември 202418:09
Шофьор на тролей е със счупени нос и ръка след побой от пътник в София
25 ноември 202418:11
Юлиян Попов: Цената на водата в България е ниска, трябва да се инвестира в напояване
25 ноември 202418:46
Общини напират да вдигнат цената за паркиране
25 ноември 202422:30
Водещите новини! Бабикян: Борисов води разговора с Пеевски, а не с ПП-ДБ. Войната в Украйна доведе до нова ескалация между Запада и Москва (и още…)
25 ноември 202419:18
Нетаняху може да бъде арестуван, ако пътува до Германия
25 ноември 202419:28
Белият дом: Преговорите за спиране на огъня между Ливан и Израел вървят към споразумение
25 ноември 202422:53
Осло не откри доказателства за връзка между норвежеца, собственик на българска фирма, и взривените пейджъри на "Хизбула"
25 ноември 202420:41
2020.02.17 | 12:20
Нов лобистки закон? Музикаутор искат да имат гарантиран приход за неща, които никой не желае да слуша. А 5-те милиона не могат ли вместо това да идат за болни деца или домовете за сираци?
Умрял е някой да ви слуша чалгата, е и с квота при това.
2020.02.17 | 14:44
щях да пиша в същия дух.