Заради провал на стари европроекти България ще загуби пари за екология

България отново е изправена пред опасността да бъде спряно европейско финансиране по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС). За това предупреждава Сметната палата след одит на проектите за борба с наводненията и свлачищата, изпълнявани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Заради неизпълнението на задължителните мерки Европейската комисия може да започне и наказателна процедура срещу страната ни. Като отговорни за забавените проекти и за всички последици от това са посочени 6-има министри, управлявали програмата от 2009 г. досега. Това ще е пореден провал в усвояването на парите за екология. В периода 2013-2014 г. ЕК блокира парите по ОПОС за страната ни заради нарушения в обществените поръчки, а впоследствие бяха наложени солидни глоби.

Проверката на планове за управление на риска от наводнения е за периода от началото на 2012 г. до средата на 2015 г. Изпълнители на плановете и получатели на парите са четирите басейнови дирекции, които отговарят за реките в Дунавския район (с център Плевен), Западнобеломорския (Благоевград), Източнобеломорския (Пловдив) и Черноморския (Варна). Общо безвъзмездната финансова помощ за проекта е с първоначална стойност около 20 млн. лв., а изпълнението му се точи още от 2011 г., пише "Сега".

Експертите на одитния орган изрично посочват, че поведението на българските власти е неадекватно, особено заради сериозните промени в климата. Свидетели сме на все по-големи природни бедствия, а от наводненията страната ни страда все по-често през последното десетилетие. Безхаберието на няколко български правителства е причина да наводняваме години наред и съседните Турция и Гърция. Директива на ЕС е наложила на държавите членки още от 2007 г. "да приложат подход на дългосрочно планиране за намаляване на риска от наводнения". Мерките трябва да са в 3 етапа: предварителна оценка на риска, карти на заплахата и риска от наводнения и планове за управление. Те са заложени още в споразумението ни за партньорство с ЕС.

За съжаление обаче напредъкът на българското екоминистерство и подчинените му агенции е незабележим. "Постигнати са резултати и напредък по изпълнението на проекта, но не са изпълнени основни дейности", констатират проверяващите. Не е направен цифров модел на релефа чрез лазерно сканиране на районите с голям риск от наводнения - става дума за дейности за над 7 млн. лв., които не са изпълнени от басейновата дирекция в Плевен. Не е разработена информационна система (интернет платформа) за управление риска от наводнения, към която да се вържат всички отговорни ведомства, общините и живеещите в района. Този проект е за 555 000 лв. на дирекцията в Пловдив.

Заради закъсненията бюджетът на проекта вече е бил намален от 20 млн. на 12 млн. лв. Освен че България губи безвъзмездно финансиране за близо 8 млн. лв., ще трябва да извади от държавния бюджет поне 3 млн. лв. за довършване на проектите, тъй като срокът за плащания по стария програмен период изтече в края на 2015 г. Още тази година трябва да се направи екологична оценка на плановете за управление, да се очертаят мерките за Източнобеломорския район и да са готови картите на районите под заплаха от наводнения, за които отговаря дирекцията в Плевен. Оказва се, че въпреки изтичащите срокове в края на март тази година все още не са били сключени договорите за изпълнението на тези задачи.

Според одиторите причините за неизпълнението на важните проекти са липсата на опит в дирекциите за "сложен и специфичен проект", забавянето на процедурите заради търговете по обществените поръчки и фактът, че самите чиновници са подценили задачата. Проектът е започнат късно, недостатъчен е административният капацитет, а екипите са се сменяли често - шестима министри са били начело на МОСВ в одитирания период. Към това се прибавя лошата координация между дирекциите и програма "Околна среда". Като некадърност и безхаберие може се оцени констатацията, че получателите на парите не отчитат факта, че дейностите от проекта са свързани - всяка басейнова дирекция трябва да извърши определена дейност, като резултатът от нея е задължителна основа за започването на следващата задача от друга дирекция. Така забавянето на една задача води до забавяне на всички останали. Не на последно място са "неефективните мерки", които управляващите по програмата са опитали да вземат, за да спасят проектите.

От МОСВ вчера коментираха, че новата ОПОС не е застрашена, а забавянето е станало в период, в който "настоящото ръководство не е имало контрол". И увериха, че до края на годината правителството трябва да одобри и четирите плана за управление на риска от наводнения. Така ще бъде изпълнено предварителното условие в споразумението с ЕС за програмния период 2014-2020 г.

Сметната палата посочва и виновниците за ситуацията. Отговорност по Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор носят министрите на околната среда начело на МОСВ от 2009 г. досега. Това са Нона Караджова Нона Караджова е министър на околната среда и водите в правителството на Бойко в първия мандат на ГЕРБ, служебният министър Юлиян ПоповЮлиян Попов, министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков от 12, Искра Михайлова-Копарова от кабинета "Орешарски", сегашният депутат от ДПС Станислав Анастасов Станислав Анастасов - министър на околната среда и водите в правителството на Пламен (наследи Михайлова, след като тя стана евродепутат), другият служебен министър Светлана Жекова Светлана Жекова е родена на 1 февруари 1967 г. в София. Завършва 9-а Френска гимназия в София. и сегашният министър Ивелина Василева Ивелина Веселинова Василева е родена на 8 октомври 1969 г. в Бургас. През 1988 г.  завършва.

Последвайте канала на