През 1992 г. Depeche Mode се намират в критичен момент. Макар огромният успех на албума „Violator“ две години по-рано да им носи най-голямото признание в кариерата, членовете на групата вече живеят на различни континенти и слушат различна музика. Това поставя под въпрос единството и идентичността на бандата.
„Мартин и Алън бяха запалени по идеята за електронен блус звук, който започна с „Personal Jesus“ от „Violator“ и беше начин Дейв да включи своята рок страна“, разказва продуцентът Даниел Милър в бележките към „Songs of Faith and Devotion“.
„Вокалите му в „Condemnation“ и до днес са едни от най-добрите му изобщо", добавя той.
„Веднага усетих песента“, твърди Геън за „Condemnation“ пред списание „Exclaim“.
В интервю за предаването на Би Би Си „The Big Ones“ Геън посочва именно „Condemnation“ като своя личен избор за най-добра песен на Depeche Mode.
Напрежението в Depeche Mode не е необичайно за група, навлизаща във второто си десетилетие заедно. Превърнали се от синт-поп аутсайдери в една от най-големите групи в света, всеки от членовете започва да развива различни артистични интереси, което прави съвместната им работа все по-сложна.
Вокалистът Дейв Геън се чувства особено отчужден от колегите си. По това време той живее в Лос Анджелис и е силно повлиян от калифорнийската алтернативна рок сцена. В сравнение с нея, студените и роботизирани аранжименти, които групата създава за следващия си албум „Songs of Faith and Devotion“, му изглеждат чужди. Понякога обаче тези сблъсъци водят до по-добра хармония, както се случва, когато Геън влага усещането си за откъснатост във вокалите на песента „Condemnation“.
Песента изисква от Геън различен подход в сравнение с много от предишните сингли на „Depeche Mode“. Нейният госпъл аранжимент предполага по-чувствено и емоционално изпълнение, което му позволява да покаже диапазон, който невинаги е бил на преден план в звученето на групата.
И допълва: „Не беше задължително напълно точно спрямо начина, по който Мартин беше написал мелодията, фразирането или ритъма. Просто я изпях и след като приключих, записът спря и настана тишина. Бях със слушалки и чух гласа на продуцента Флъд да казва: „Да, можеш да направиш още един дубъл. Но мисля, че го имаме".
След големия успех на пилотния сингъл „I Feel You“, „Condemnation“ е издадена като трети сингъл от албума. Песента се представя почти толкова добре, достигайки девето място в британската класация за сингли. Парчето не влиза в „Billboard Hot 100“, но се изкачва до 23-то място в класацията „Modern Rock“ на същото издание – там, където присъстват артистите, които самият Геън слуша по онова време.
Любовта на Геън към „Condemnation“ не стихва и след издаването на албума. До голяма степен по негово настояване песента остава част от концертния репертоар на „Depeche Mode“ през 90-те години, преди да бъде почти изцяло премахната след 2001 г. Въпреки това, парчето е върнато в сетлиста по време на турнето на групата през 2023 г.
Трайната привързаност на вокалиста към тази песен не е изненадваща. В момент, когато бъдещето на групата изглежда несигурно, а личните разделения заплашват да я разкъсат, „Condemnation“ улавя както уязвимостта, така и устойчивостта, които определят онази епоха. Повече от три десетилетия по-късно тя остава един от най-ярките примери за това как творческото напрежение понякога може да доведе до изключителни резултати, пише Far Out Magazine.
18 юни 2026 г. в 10:43 ч.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
)
)
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)