Пътят на хеви метъл вокалиста може да бъде едновременно вълнуващ и мъчителен. Да бъдеш център на внимание звучи примамливо, но за мнозина се превръща в бреме. Това е и причината някои артисти да избягват да се под светлините на прожекторите.
Ето и четирима вокалисти, които предпочетоха да останат в сенките:
Крис „Си Джей“ Макмеън – Thy Art is Murder
от 2009 г. насам е част от всички важни записи на групата, макар често името му да е свързвано с напрежение и конфликти.
Макар да не е вокалистът, поставил началото на Thy Art is Murder, Крис „Си Джей“ Макмеън се присъединява през 2009 г. и играе роля във всяко значимо издание на групата, като често попада в центъра на противоречия.
Стивън Фредрик – Firewind
Първоначално сформирана в Солун, Гърция, в края на 90-те, епик метъл групата Firewind привлича певеца Стивън Фредрик, когато започват да развиват кариерата си през 2002 г. Той участва в първите им два албума: Between Heaven and Hell (2002) и Burning Earth (2003).
Ангела Госов – Arch Enemy
През годините след това Госов е намеквала, че би искала да се завърне с нова група и участва като гост-вокалист в песента на Amaranthe „Do or Die“ през 2020 г.
Натрамн – Silencer
Това е един от най-неуловимите фронтмени в метъла. Никой не е избягвал славата повече от фронтмена на Silencer, Натрамн. За него не се знае почти нищо. Дори предполагаемото му име – Микаел Нилсон – и рождена дата – 7 септември 1975 г. – са непотвърдени.
През годините е правил солова музика и е написал книга, но личността му си остава същата енигма, каквато винаги е била.
Животът на един хеви метъл вокалист може да е начинание, доставящо огромно удовлетворение. Същевременно, трябва да си готов да приемеш, че заедно с успеха идват и предизвикателствата.
С всеки разпродаден концерт, пълен с крещящи фенове, идва и вокалното изтощение и нуждата от почивка на гласните струни. Турнетата са изпълнени с късни нощи и ранни сутрини. Да не говорим за тежката работа и задълженията, които съпътстват записването на творчеството ти, пише VICE.
През 2015 г. той напуска групата, за да се съсредоточи върху семейството си – според списание Ghost Cult – като посочва високите и нарастващи разходи по турнетата. Само две години по-късно той се завръща в Thy Art точно навреме, за да издаде една от най-добрите им творби, Dear Desolation, четвъртият им студиен албум.
След това, през 2023 г., Макмеън напуска групата за втори път, но този път е уволнен. Групата презаписва вокалите в албума си от 2023 г., Godlike, без знанието на Макмеън, и го информира за уволнението му едновременно с момента, в който за него разбира и широката публика. Оттогава, той работи в тату индустрията.
След това се оттегля. Най-вероятната причина за това е, че първоначално е изразил готовност да пътува турнета, но впоследствие се е отметнал. Фредрик се събира отново с групата за еднократно участие на живо през 2007 г., но оттогава се знае малко за работата и местонахождението му.
През 2000 г. германската метъл вокалистка Ангела Госов се присъединява към Arch Enemy след напускането на Йохан Лиива и помага на групата да създаде невероятна музика. Последователните ударни албуми Anthems of Rebellion (2003) и Doomsday Machine (2005) сами по себе си са епохални.
Всичко приключва през 2014 г., когато Госов избира да се оттегли от сцената и да работи зад кулисите. „Скъпи фенове на Arch Enemy, не е лесно да ви кажа това... Реших да се оттегля от ролята си на гласа на гнева в Arch Enemy“, пише тя в прощално изявление, цитирано от Metal Purgatory. „След 13 години чист метъл, 6 студийни албума и безброй турнета на пет континента, чувствам нуждата да навляза в различна фаза от живота си, да бъда със семейството си и да преследвам други интереси".
След това Госов споделя: „Въпреки това, ще остана бизнес мениджър на Arch Enemy и ще продължа да развивам списъка си с артисти, които управлявам. Оставам вярна на хеви метъл корените си, просто се отдръпвам от светлината на прожекторите, така да се каже. Предавам щафетата на супер талантливата Алиса Уайт-Глуз, която познавам от много години като скъп приятел и превъзходна вокалистка. Винаги съм смятала, че тя заслужава шанс да блесне – и сега го получава. Точно както аз го получих през 2001 г."
)