Кой е „първият пример“ за хеви метъл, според вокалиста на Judas Priest - Роб Халфорд

Когато говорим за зората на хеви метъла, често се обръщаме към една и съща група изпълнители, сочени за основоположници на течението – и има защо.

Преди 70-те години на миналия век рок музиката вече е претърпяла множество мутации, които я правят по-тежка и шумна. И докато пионерите на рокендрола през 50-те години безспорно са създавали „тежка музика“ за своето време, други изпълнители през следващото десетилетие осъзнават, че границите могат да бъдат разширени.

Почитателите на нежните поп хитове са ужасени от тези промени, вярвайки, че по-тежките китари ще доведат до бунт. Достатъчно е да чуете песни като хита на Link Wray от 1958 г. „Rumble“, за да разберете какво точно са имали предвид хората, когато са смятали, че музиката става все по-дръзка.

Няколко години по-късно китарите звучат още по-агресивно. Когато слушате дисторшъна в песни като „You Really Got Me“ на The Kinks, издадена през 1964 г., чувате китарен звук, който е значително по-тежък от всичко до този момент. Това обаче все още не означава, че метълът е създаден – просто сме били напът да го открием, отбелязва Far Out Magazine.

Към края на 60-те години Led Zeppelin се доближават значително до това, което по-късно ще бъде определено като метъл. Но тъй като все още налице е силното влизание на блус музиката, днес ги възприемаме по-скоро като хард рок, отколкото като хеви метъл. Въпреки това раждането на хеви метъла вече е било съвсем близо.

Повечето хора са единодушни, че Black Sabbath поставят началото на хеви метъла с издаването на едноименния си дебютен албум през 1970 г. На практика всеки метъл изпълнител ги сочи за кръстници на жанра, включително Роб Халфорд от Judas Priest. В интервю за Rolling Stone през 2020 г., докато изброява своите десет любими албума на всички времена, той обявява, че Black Sabbath е истинският родоначалник на хеви метъла и заявява, че албумът е оставил следа в музикалната история със своето новаторско звучене.

Обяснявайки защо точно този албум е един от любимите му, а също и жанрово определяща класика, той добавя: „Избрах албума на Black Sabbath, защото, както при много групи, първият ти или вторият ти запис наистина определят кой си като група. Малко е като при Priest с Rocka Rolla и Sad Wings of Destiny; той се превръща в този, който обичаме толкова много, защото става определящ".

„С Black Sabbath се появи първият пример за това как трябва да звучи хеви метъл музиката – самата текстура, тонът, структурата на целия материал, много уникалният глас на Ози. Той просто се превърна в много важен запис в дискографията на Black Sabbath", обяснява Халфорд.

Може да изглежда като най-очевидния отговор да се твърди, че Black Sabbath е първият метъл албум, но точно с този избор е трудно и да се спори. Той е бил радикално различен от всичко останало по онова време и е установил модела за цял един музикален жанр. Без Black Sabbath нямаше да има безброй други метъл групи, а може би самият жанр изобщо нямаше и да съществува.