661
© BTV
В България има места, в които гласът на природата се чува по-силно от човешкия. Празни къщи и спомени за магазини, училище и читалище. В Родопите и в Стара планина историите на хора, които не се познават, са сходни, пише bTV.
„Имаше и магазин. Имаше училище“, казва Людмил от село Рашовица.
„Имаше, имаше всичко“, споделя Нора от село Чеплетен.
Таква е историята и на Людмил, който избира селския живот пред градския. От 25 години заедно със съпругата си живеят в село Рашовица, на няколко километра от Монтана.
„Дойдохме в понеделник, отидохме в Берковица. Подписахме нотариалния актове и толкова. И оттогава сме тук“, разказва Людмил.
Избират селото заради хората и спокойствието там. Днес само си спомнят за това. „Да не ви излъжа, но 1200 ли е било... Но имаше и магазин. Имаше училище. Сега няма нищо такова. Останали сме петима“, казва Людмил.
По думите му населението започва да намалява, „когато измират възрастните хора“.
„Един по един. Те не изчезват, не отиват някъде другаде да живеят. Умират си тук“, казва той.
Селото някога е наброявало над 1000 жители, днес са само 5. Имало е и магазин, но днес най-близкият е на километри от населеното място.
„От Замфирово ходим. Там ни познават вече в магазините. И купуваме си хляб, който стои в хладилника. По една седмица“, разказва Людмил.
„Лошото е, че имаме... Два хладилника зареждаме. И лошото е, че ние имаме много лекарства“, допълва той.
Най-големият проблем остава инфраструктурата. В селото нямат и стабилно мобилно покритие, затова помежду си говорят с уокитоки. Нямат и вода.
„Тази вода я спират перманентно. Ние за празник нямаме вода“, казва Людмил.
Проблем остава и пътят.
„Пътят беше трагедия. Дупка до дупка. Като дойдохме, беше добре. Асфалт имаше. Когато имаше хора. Но след това такива дупки се изкопаха, че колата ми пропадна и задният ми калник се отчупи от дупката“, разказва той.
Въпреки липсите, Людмил и съпругата му няма да се върнат в големия град.
На стотици километри оттук ситуацията е същата. В Родопите планинските села продължават да изчезват, но хората няма да напуснат.
„Тук съм се родила. Само оттатък, а не оттук“, казва Нора от село Чеплетен.
В селото е имало, училище, читалище детска градина,, но днес има само спомен за тях.
„Имаше повече, доста, много хора. С отпадането на безработицата, към големия град, навън се родиха хората. За оцеляването просто“, споделя мъж от родопско село
На въпрос защо не е заминала някъде, тя отговаря: „Нямам желание. Сърцето ми е тук, в Родопите, и така ще остане“.
В село Горово обаче животът е още по-труден. Там път няма, няма и сигнал.
„Без обхват е много страшно. Страшно“, казва жител на селото.
„Може да искат младите, но не могат да дойдат", казва жител.
Преди селото е било живо. Къщите тук напомнят за това.
Историите на Людмил, Нора и хората от Родопите изглеждат различни, но те са част от един и същ процес. Обезлюдяването продължава да променя цели райони на България, като най-силно е в северозападната част.
„От шестте района за планиране, в пет района населението намалява“, посочва проф. Александра Равначка от Института за изследване на населението и човека към БАН.
По думите ѝ селата без нито един жител са 199.
„На първо време обединяването на районите ще бъде един изключително продължителен и тежък процес. Да се надяваме, че това ще окаже положителна посока“, коментира проф. Равначка.
Официалните прогнозипоказват, че проблемът с намаляващото население ще продължи трайно. Според Евростат само за 25 години то ще намалее с още милион, а до 2100 г. се очаква в България да живеят около 4 милиона и половина души.
"В района селищата са малки, пръснати в планинските части, което води до тяхното по-бързо обезлюдяване“, казва проф. Равначка.
„Докато във Видин намаляването на селата е свързано преди всичко с икономическата криза. Други фактори, които оказват влияние върху обезлюдяването, са инфраструктурат", допълва тя.
Причината за намаляващото население е и че България е с най-висок коефициент на смъртност в ЕС. А път назад според експерти има, но решенията трябва да са иновативни.
Шанс за заселване на обезлюдените региони има, но с редица мерки.
Голямата идея е справедливо разпределение на парите и развитие на регионите.
Хората искат път, вода и лесен достъп до храна. И мечтаят за усещането, че не са забравени, защото докато има кой да нарича тези места свой дом, българските села остават живи.
Районите за планиране са ключови при разпределението на европейските средства, а оттам и за развитието на самите региони и проекти. Заради обезлюдяването и критериите за минимален брой жители районите се окрупняват. Така от 6 те вече ще бъдат 4.
„Наистина добър интернет и евентуално споделени работни пространства. И също така е много важно да се развие и телемедицината, защото в изостаналите региони повечето хора си тръгват, защото няма достъп до здравеопазване, до образование и администрацията все още не е дигитализирана. Така че ако държавата свърши своето, бизнесът ще намери своите ниши“, коментира футурологът Мариана Тодорова.
„Но ако има изключително подсигурена добра среда с добри училища, с медицински центрове, с транспортна връзка и силен интернет, така че те да могат да работят от разстояние. В нашата провинция дигиталните номади от цял свят биха могли да дойдат и да споделят част от работното си време там, защото природата е прекрасна“, казва още Тодорова.
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)