Работна ръка: Селата около Пловдив все повече се пълнят с непалци

Селата около Пловдив все повече се пълнят с непалци. Чужденците са вкарани като работна ръка от родни бизнесмени, за да запълнят липсите на кадри у нас.

Бизнесмените броят по 100-200 евро на човек за наем на къщи, в които да настанят внесения отвън персонал. По закон те са длъжни да осигурят квартири за срока на договора. Цената зависи от това дали в нея са включени консумативите ток и вода или те се плащат отделно, твърдят брокери от агенции за имоти, които изповядват сделките. Бумът в търсенето на такива имоти засяга предимно селата на запад от Пловдив - Оризаре, Йоаким Груево, Кадиево, Куртово Конаре и други.

"В Радиново дори трансформираха стар ресторант и го адаптираха във вид на малки жилища“, разказа Борислав Симеонов, брокер. По думите му, азиатците захранват големите предприятия в Тракия икономическа зона (ТИЗ), пише "Марица".  В другия сектор, в който се наемат чужденци - строителството, в момента работят предимно кюрди. Те пък живеят в контейнери на самия строителен обект. "Виждал съм много такива примери, особено по строежите в южните квартали на Пловдив, като „Остромила“, посочи брокерът.

През изминалата 2025 г. България отбелязва значителен ръст в броя на чуждестранните работници, като най-голям е притокът в строителството. Цифрите показват, че издадените разрешения за достъп до пазара на труда достигат близо 46 000 (това е увеличение от 32,5% спрямо 2024 г.). Класацията със страните с най-голям брой граждани, получили право на работа у нас през 2025 г., се води от Узбекистан. Индия заема второто място и хората са с подчертан интерес към строителния сектор.

Източник на кадри у нас е и Турция - особено за големи инфраструктурни проекти. От Киргизстан идват основно работници със сезонна заетост в туризма. Непалци също присъстват активно на пазара ни, предимно в сектора на услугите и хотелиерството.  В момента в България работят над 120 000 души от трети страни, но недостигът на работна ръка е около половин милион. Процедурите обаче са тромави и бавни. Изваждането на визи коства на работодателите от 3 до 6 месеца, а понякога и повече.

По закон работодателите трябва да предложат на чуждестранния си персонал възнаграждение, каквото биха дали на българските служители. Често обаче бизнесът и изхранва азиатците по време на работния ден, а и покрива транспортните им разходи. Проблемът с недостига на неквалифицирани кадри не е само в България. В развитите икономики на ЕС делът на чужденците по фабрики и заводи стига до 25-30 на сто, докато у нас все още е под 5%.