„Нямам нужда да бъда запомнен“: трагичната смърт на Джеф Бъкли

Смъртта на Джеф Бъкли отдавна е обвита в мистерия, което поражда почти неустоимо желание за спекулации как е могла да се случи подобна трагедия. И това е напълно разбираемо.

Самата мисъл за случилото се с Бъкли носи огромна тъга и е трудно човек да го проумее: как може някой толкова млад, с безграничен талант и бъдеще, да бъде отнет така внезапно и при толкова ужасни обстоятелства?

По пътя към репетиционната Бъкли и Фоти се изгубват. След като се лутат известно време из центъра на Мемфис, Бъкли предлага да отидат до река Улф. За този воден басейн, който се влива в река Мисисипи, отдавна има забрана за плуване.

Разбира се, Бъкли винаги ще бъде помнен – с красотата на албума „Grace“, с обещанието, уловено в „Sketches for My Sweetheart the Drunk“, и с проблясъците на неговата музика и личност, до които феновете се докосват години преди и след смъртта му.

Бъкли използва тези вечери, за да работи по нов материал, предназначен за наследника на „Grace“ – сензационния му дебют от 1994 г. По онова време албумът се намира в странна позиция – не е комерсиален успех, но привлича вниманието на най-големите имена в рока, от Led Zeppelin до Боб Дилън.

Записите за втория проект на Бъкли започват още в Ню Йорк, но сесиите с Том Върлейн, както и многобройните последвали опити с променящи се членове на групата, не дават особен резултат. Парчетата, от които е сравнително доволен, са възродени в Мемфис, където в очите на певеца има възможност за ново начало.

Според разкази на негови близки, промените в настроението му стават „по-маниакални и хаотични“, както описва Дейвид Браун в биографията „Dream Brother“ от 2000 г., посветена на Бъкли и баща му Тим Бъкли. И без това слабото му тяло става още по-крехко. Въпреки това, изглежда, че Бъкли намира правилния път към целта си – да създаде албума, който знае, че съществува в ума му. Музиката просто упорито се бави да се появи.

Мемфис, град с богата музикална история, е трябвало да бъде мястото за това: ново начало, далеч от хаоса на Ню Йорк, от втренчените погледи на очакването и от твърде примамливите тръпки и разсейвания на славата, които преследват Бъкли след пробива му.

Бъкли планира групата му да се срещне с него в Мемфис на 29 май 1997 г., за да започнат репетиции по песните, които бавно са се оформили в продължение на почти две години. Той им изпраща записите на касета само седмица по-рано, но ентусиазмът му към прибързаните демо версии надделява. Работното заглавие е „My Sweetheart the Drunk“.

Докато приятелят му Фоти свири на китара, Бъкли внезапно влиза в реката, вървейки назад, и започва да плува кроул. В един момент двамата разговарят за живота, а в следващия Бъкли запява с пълно гърло „Whole Lotta Love“ на Led Zeppelin. Появяват се две лодки, които той успява да избегне, но скоро след това вълните се усилват. Бъкли изчезва от погледа на Фоти за миг и повече не е видян. Смята се, че е бил повлечен от подводно течение, което е довело до случайно удавяне. Той е само на 30 години.

Важно е да се отбележи, че поведението на Бъкли в седмиците преди смъртта му, известните му „промени в настроението“ и привидно крехкото му състояние не бива да засенчват трагичните и неочаквани обстоятелства около кончината му. Близо 30 години след смъртта на Бъкли, въпросите относно евентуална умисъл пренебрегват факта, че случилото се е просто една съкрушителна грешка, довела до невъобразима загуба. Всякакви спекулации, които продължават въпреки това, изглеждат неуместни.

Разбираемо е, че тъгата, свързана със смъртта му, поражда въпроси и търсене на отговори, които може би никога няма да бъдат намерени. Това търсене обаче противоречи на същността, която Бъкли показваше: артист, който живееше за изкуството си и открито задаваше екзистенциални въпроси, без да се определя чрез тях.