Училище "Питагор" издава учебник по математика на Христо Ботев от 70-те години на 19 век, в който задачите включват и познания по история, география, биология, политика и икономика. Първоначално замислен като превод от руски, учебникът "олеква" с 56 от общо 65 задачи, а на тяхно място Ботев поставя 47 свои.
"Ботев прави една педагогическа сензация, която аз като математик научавам чак сега", коментира Александров пред БНР.
Текстовите задачи, за разлика от тези, които са кошмар за много български ученици днес – с басейни и тръби, имат някакъв смисъл, подчертава Александров и дава примери с житейски и достъпни за децата сюжети.
Според него "самите задачи са доста интересни", а някои съдържат и сатира, което той оценява като "супер оригинално в световен мащаб".
С издаването на учебника от "Питагор" искат да разбият стереотипа за математиката "като суха наука с безполезни знания". Изданието е луксозно, с фототипно пресъздадени страници паралелно на осъвремененото им представяне.
"Ботев доказва, че математиката може да бъде наука за реалните процеси в живота", обобщава Александров.
Любен Каравелов му предлага да преведе руски учебник и да го издаде Христо Г. Данов. Той почти не превежда нищо, а сам създава задачи, разказва Асен Александров, заместник-директор на "Питагор" и бивш дългогодишен директор на 51 СУ "Елисавета Багряна" в София.
И докато Христо Ботев съчинява задача, отразяваща бюджета на Османската империя, Асен Александров до момента не е срещал съвременна такава задача за българския бюджет. Той е категоричен, че задачите отпреди 150 години съдържат интердисциплинарни знания.
"Числата правят така, че учениците да правят политически, икономически и други изводи. Това е функционалната грамотност. Ботев кара числата да говорят. Както е гениален с думите и прави съвършени стихотворения, така е гениален и с числата. Прави внушения, възпитава децата", коментира Асен Александров в предаването "Хоризонт до обед".
Озаглавеният "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете" учебник бива иззет след като един учител, виждайки задачите със султана, отива в печатницата на Христо Г. Данов и целият тираж бива върнат. Така учебникът не стига до българските деца.
)