Историята зад песента на Лана Дел Рей - West Coast

Въпреки че е родена на Източното крайбрежие, Лана Дел Рей винаги е свързвана с магията и блясъка на Калифорния. Още в ранните си години като Lizzy Grant тя използва образи от холивудската иконография: Мерилин Монро, Джеймс Дийн и Джим Морисън – за да изгради свят на романтика, хедонизъм и кинематографично въображение, където палмите и плажовете се превръщат в символи на мечтана утопия.

Тази визия прелива в дебютния ѝ албум Born to Die и последвалото EP - Paradise. Ultraviolence доразвива концепцията с класически рок привкус, смесвайки влияния от Източното и Западното крайбрежие в психеделична атмосфера. Работата ѝ с продуцента Дан Аурбах от The Black Keys позволява на Дел Рей да премине от трип-хоп барока на ранните си проекти към по-китарно ориентиран звук с пустинен и психеделичен нюанс.

Видеоклипът към песента засилва кинематографичното изживяване. Започва в черно-бяло, с Дел Рей и нейния любим, облечени в кожени дрехи на плажа, а след това преминава в сцени с бяла рокля и диаманти, изпълнени с чувственост и визуални ефекти, например пламъци около певицата.

„West Coast“ е не само история за Дел Рей, но и музикално преживяване за слушателя. Задъханите ѝ вокали и софт рок аурата на песента създават усещане за бягство и приключение. Публиката е потопена в света на Калифорния, където всичко изглежда възможно, като оставя у слушателя желанието да поеме риска, да избяга и да се потопи в магията на Западното крайбрежие.