В лекцията си той очерта една все по-комплексна геополитическа картина, в която заплахите не само се увеличават, но и се променят по начин, който Европа все още не е напълно осмислила.
Тази слабост има пряко отражение и върху икономиката.
„Това са дългосрочни промени и ангажименти“, обобщи Карничниг, подчертавайки, че новата реалност изисква последователност, а не реакция на кризи.
Европа навлиза в нова икономическа и политическа реалност, в която сигурността вече не е периферна тема, а ключов фактор, който определя посоката на инвестиции, индустрия и стратегически решения. Това беше основното послание на главния редактор на Euractiv Матю Карничниг по време на участието му на форума The Sound of Money 2026 в София.
Войната в Украйна остава водещ фактор, но вече не е единственият. Конфликтите в Близкия изток, и по-специално действията на Иран, показват нов тип риск. Карничниг даде пример с ракетна атака срещу остров Диего Гарсия, която според него е сигнал, че обсегът на иранските балистични ракети е значително по-голям от очакваното. Това променя из основи стратегическите изчисления – Европа вече трябва да се разглежда като потенциално уязвима във всяка своя точка.
На този фон се засилва и друг ключов процес – постепенното оттегляне на Съединените щати от ролята им на основен гарант за европейската сигурност. Според Карничниг това не е временно отклонение, свързано с конкретна администрация, а дългосрочна тенденция. Дори след политически промени във Вашингтон, старият модел, при който Европа разчита на САЩ за военна защита, няма да се върне в пълния си мащаб. Това означава, че континентът ще трябва да поеме много по-голяма част от тази отговорност сам.
Проблемът обаче е, че Европа все още няма необходимия капацитет. Въпреки активната дипломация и честите политически позиции, влиянието ѝ в ключови конфликти остава ограничено. По думите на Карничниг Европа „има много какво да каже на света, но почти няма влияние“, което се вижда ясно в Близкия изток, където европейските държави трудно намират място в реалните процеси на вземане на решения.
През последните години отбранителният сектор се превръща в един от най-динамично развиващите се в Европа. След началото на войната в Украйна значителни средства се насочват към военната индустрия, а някои компании отбелязват ръстове, които доскоро изглеждаха немислими. Както отбеляза Карничниг, „от 2022 г. насам виждаме ръстове от над 1000% при някои компании – не като препоръка за инвестиция, а като показател колко капитал влиза в този сектор“. По думите му това не е просто краткосрочна реакция, а структурна промяна – инвестициите следват новата реалност, в която рискът вече е постоянен фактор.
Журналистът отбеляза, че въпреки увеличените бюджети, Европа продължава да се сблъсква с вътрешни ограничения. Липсата на координация между държавите, различните военни стандарти и трудностите при съвместните проекти показват, че континентът все още е далеч от изграждането на единна и ефективна отбранителна система. Това означава, че зависимостта от САЩ ще остане значителна, особено в области като авиация, ракетни системи и ядрено възпиране.
Същевременно нарастващите разходи за отбрана поставят под натиск европейския социален модел. Карничниг подчерта, че Европа вече се намира в ситуация, в която трябва да балансира между инвестиции в сигурност и поддържане на високи социални разходи в условията на застаряващо население. Тази комбинация създава сериозни фискални предизвикателства и може да доведе до политическо напрежение в редица държави.
Особено чувствителен остава въпросът за ядрената сигурност. Без американския ядрен чадър Европа няма реална алтернатива, тъй като възможностите на Франция и Великобритания не са достатъчни, за да гарантират защита на целия континент. Това поставя Европа в стратегическа зависимост, която трудно може да бъде преодоляна в обозримо бъдеще. Както подчерта Карничниг, „в краткосрочен и средносрочен план Европа няма как да изгради ядрена защита без Съединените щати“.
В крайна сметка посланието му е ясно – Европа е в процес на преход към нов модел, в който сигурността се превръща в основен икономически и политически фактор. Този преход ще бъде дълъг, сложен и изпълнен с противоречия. Инвестициите ще нарастват, индустрията ще се променя, но структурните слабости и вътрешните разделения ще продължат да оказват влияние върху скоростта и посоката на този процес.
)
)
)