Любовта на феновете охладня, „Меденият месец“ свърши. „Антисистемният“ проект, пълен със системни хора, започва да разочарова

Така… тук отварям една голяма скоба…

После хората гласуваха за Радев, а той им вкара хората БАШ на ИТН и БСП в управлението. И даже каза, че не бе, нямало такова нещо. Не е хубаво да се започва така – с динени кори, полу-лъжи, и недомлъвки.

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Оказва се, че българите се подвеждат много лесно по недомлъвки. Може би количеството бабички, метнали пари през балкона за измамниците, трябваше да ни подскаже, но пак много от нас са изненадани от количеството „хванали се“.

Рядкото удоволствие да имаме Радев за премиер изкристализира какви са били мотивите на хората да гласуват за него. Русофилия; вяра, че ще се върне левът; русофилия; вяра, че ще ни извади от ЕС и НАТО; русофилия; реваншизъм към лошия Запад; русофилия; соц-носталгия; русофилия; вяра, че ще сваля цените и… русофилия.

Но вече започва да спада ентусиазмът. По-лошото е, че лъснаха причините за големия вот към Радев. И те не са никак оптимистични за бъдещето ни като общество. Но… какво да се прави, кот-такова, тука е така!..., толкова си можем.

Няма да се спираме на причините, защото те са от психологически, през психиатрични до образователни и са въпрос на дългогодишна (десетилетна) образователна и политическа битка, която нито един във властта не иска да подема, защото не му е никак изгодно. Нито пък на господарите му.

Хората от малки си знаят фалшивата история, диктувана от народните предатели от БКП; знаят си да се навеждат пред Русия и да я тачат повече от България; знаят си, че държавата е тарикат, който те граби, но целта в живота е ти да си по-голям тарикат и да грабиш повече. И така си тече животът – ден да мине, друг да дойде. Любимо им е да им покажат кого да обвиняват за дереджето си и пак да си полегнат в кочината. Толкова.

А соц-носталгията се носи на раменете на пропагандата, която криви историята; на въздишки по младостта, която е загубена (нищо общо със система, строй и режим, но…); на желанието да се върне времето, когато двама-трима балъци вършеха работата на целия колектив, а после всички взимаха заплата.

Пълно е с хора, които идея си нямат как работи държавата; как работи икономиката; как функционират институциите. И нямам предвид задълбочени познания, а най-базови. Като например фактът, че България е парламентарна република (не знаят какво означава това) със свободен пазар (също не знаят какво е това).

Искат Радев да им свали цените. Искат да ги извади от НАТО и ЕС (може би и да ги направи шестнайсета република?...). Искат дружба с Русия.

Но искат и германски заплати и пенсии. Малко странно, но…

И вече започват да се разочароват.

той наскоро нагледно им показа какво значи двусмислено говорене. Когато журналистката го попита кога започват да свалят цените, той веднага ѝ припомни, че никога не е ОБЕЩАВАЛ да намалява цените, а да се прекъсне тренда на растеж на цените… дрън-дрън.

„Обещанията“, реално погледнато, дойдоха от разни групи във Фейсбук, които не можете да му ги припишете на него, той ще отрича до дупка. А от неговата уста не са излизали обещания да намалява цените. Наистина. Той само казваше, че цените са прекалено високи и – понеже беше предизборна кампания – хората някак си, от само себе си, решиха, че им говори за намаляване на цените.

Същото е и с другите неща. Не е обещавал да върне лева, а само коментираше референдума и то това, че еврото е добро, ама не му бил сега моментът (а не по принцип). За референдум и връщане на лева не е говорил. Хората сами попълниха „празните места“. За излизане от ЕС и НАТО също не е говорил. За вдигане на санкциите на Русия – също. Само отбелязваше, че би имало икономическо еди-какво-си, но не каза: аз ще искам да се вдигнат. Не каза: ще ви извадя от ЕС. Само се позиционираше като по-близък до русофилите. И толкова. Нищо повече. И това позициониране пак беше с недомлъвки и снимки – с Путин, с хора с руски знамена. Очакваше символите да накарат хората да го виждат по определен начин и те го видяха.

А сега са разочаровани. Но е късно. Много късно. Не могат да му изтръгнат властта от ръцете вече, защото има пълно мнозинство, а едни потенциални протести вероятно ще бъдат смачкани с физическа сила.

Затварям голямата скоба. Разбрахте какво имам предвид, когато казвам „обещанията“ му.

Та, да ги видим сега – онази част от „обещанията“, която МОЖЕШЕ да бъде изпълнена. А именно: да бъдат нови и неопетнени. Правя уговорката, че и това „обещание“ не може да му бъде приписано, просто накара мнозина да вярват, че ще е така. Предупреждавахме ги да не вярват на човек, който само плямпа общи приказки, но те много си го искаха за премиер. Ето им го!

Гълъб Донев. Дългогодишен кадър на социалното министерство. Близък до президентската институция; работил с леви управления; служебен премиер на Радев.

Иво Христов. Бивш евродепутат от БСП.

Евтим Милошев. Бил е служебен министър. Силно асоцииран с кръга около ИТН и шоуменската среда. Често споменаван в анализи за приемственост между ИТН и новото управление.

Пламен Абровски. Той е бивш депутат от ИТН (три пъти), но според Радев е напуснал партията и е станал член на „Прогресивна България“, след като е бил съветник в служебните кабинети на Гълъб Донев.

Велислава Петрова-Чамова. Фигурира в проектосъстави на два кабинета на Слави Трифонов (ИТН) и е била зам.-министър на външните работи в правителството на „Продължаваме промяната“, излъчена от ИТН.

БСП и ИТН бяха двете партии, които българските гласоподаватели наказаха най-силно! Резултатите им показаха ясно желанието на хората ДА ГИ НЯМА. Те донесоха такова разочарование на последователите си, че явно им е станало обидно.

… какво помни историята на света и България: какво се случва, когато се опиташ изкуствено да задържиш цените – не с конкуренция, нито пък да вдигнеш покупателната способност с повишаване на жизнен стандарт, не. Говорим за изкуствено с задържане на цени, „тавани“ и т.н.

О!... Историята помни това доста добре и май почти никога не го помни с добро.

Какво обикновено се случва при изкуствен контрол на цените? Почти винаги се появяват дефицити, скрито поскъпване, влошаване на качеството, черен пазар, изчезване на стоки или прехвърляне на разходите другаде.

Причината е проста: ако принудиш някого да продава под реалната цена, той спира да продава, намалява качеството, крие стоката или компенсира другаде.

1. Римският император Диоклециан опитва да спре инфлацията с тавани на цените, фиксирани заплати и наказания за „спекула“. Резултатът е: стоките изчезват, черният пазар процъфтява, а търговците отказват да продават. Историците често дават този период като класически пример как административният контрол не може да замени икономическата реалност.

2. СССР държи изкуствено ниски цени десетилетия. На теория уж има „евтини“ стоки и „достъпни“ продукти. На практика обаче има: празни рафтове, опашки, дефицит, връзки и привилегии. Появява се парадоксът: стоките са „евтини“… ако изобщо ги намериш.

3. Венецуела. Един от най-модерните примери. Правителството въвежда ценови тавани, контрол върху валутата и държавен натиск срещу търговци. Последствията са масови дефицити, срив в производството, разцвет на черния пазар, а инфлацията в крайна сметка става още по-тежка. Много икономисти посочват случая с Венецуела като пример как опитът да се потиснат симптомите административно често води до още по-големи изкривявания в икономиката.

4. България през соца. Виж точка 2. – СССР. Дефицит, връзкарството, пазенето „под щанда“ и черноборсаджиите.

Историята май ни показва, че когато политиците започнат да воюват с цените вместо с причините за високите цени, обикновено побеждават само новинарските заглавия. Реалността си го връща по-късно. Тоест, пиар е всичко това; или иначе казано: целата пàра – в свирката. Даже и по-зле, защото ще скапят пазара. Не само че няма да са ефикасни, но и ще са деструктивни. КПД-то даже няма да е нула, а ще е „минус“.

Но хората си мислят, че живеят в народна приказка, в която царят излиза пред народа и със заповед им намалява цените и данъците. И после три дена яли, пили и се веселили (щото нашите народни приказки, по някаква причина, имат такъв завършек, а не скучния западноевропейски „заживели щастливо до края на дните си“).

А, да… и още един „щрих“. Нещо се заговори за „засилване на регулаторния капацитет“, което значи увеличение на масата чиновници. Честито!

Ква я мислехте, ква стана!