Нов модел за растеж и бързо внедряване на AI – България има потенциал да бъде ключов играч в икономиката на Европа

Джейсън Пелмар, Световната банка: България е лидер в производството и приложението на софтуерни продукти с изкуствен интелект

Той очерта ясните предизвикателства – геополитика, сигурност, макроикономика, но изтъкна, че възможностите за Европа са в дигитализацията.

България тепърва започва да възприема AI, въпреки че е лидер в производството и приложението на софтуерни продукти с изкуствен интелект.

Според експерта изпълнението на тези приоритети може да бъде фокусирано върху три фактора:

- България има висока заетост, по-скоро проблемът е липсата на работна ръка и създаването на добри работни места, така че българите от чужбина да се завърнат. Това би могло да се изпълни чрез опростяване на бизнес средата за малките предприятия

- България има стратегическо географско положение по коридора о Китай към Европа и има уникалната възможност да се възползва от икономическите предимства, което то предполага

- Ролята на човешкия капитал – от критично значение са политиките в образованието и здравеопазването, и подготовката на работна ръка с нови умения

Представителят на Световната банка подчерта, че страната ни има ограничен фискален капацитет, което налага привличане на повече инвестиции от частния сектор.

Инструмент за това са публично-частните партньорства, които вече са тествани в Европа, а българският пример е отдаването на концесия на Летище София, като подобни процеси в момента са в ход и за Летище Варна.

България показа във времето, че може да понася много буфери благодарение на своята фискална дисциплина и енергийни мощности, но в тази област може да се направи още много, допълва в заключение той.

Илия Лингорски, БНБ: Имаме прекалено много и прекалено добри кризи, от които да не се възползваме

Имаме достатъчно основания да не си казваме, че след членството ни в Еврозоната вече няма нужда да правим нищо

– защото нямаме никаква гаранция какво предстои и какво може да разбърка пазарите, предупреди Лингорски.

Неслучайно ние, централните банкери, преминахме от прогнози, които използвахме до февруари, към сценарии за вземането на политически решения, защото сценариите не предполагат промени в лихвените проценти или паричната политика.

Пътят сега е към фокусиране и избор на политики, които водят към растеж, категоричен е той.

Трябва да се движим напред и да ограничаваме фискалните маневри по такъв начин, че да можем да повишим ефективността на фискалните инструменти.

Ние сме в добра позиция в Европа, тъй като именно трудностите ни принуждават да бъдем не само адаптивни, но и доста по-новаторски настроени.

Имаме прекалено много и прекалено добри кризи, от които да не се възползваме, допълва Лингорски.

Трябва да използваме факта, че вече сме пълен протагонист в рамките на европейските институции и европейското семейство, за да се възползваме заедно от този колосален икономически мащаб и потенциал на Еврозоната, допълва в заключение той.

Методи Методиев, министерство на финансите: Трябва да повишим рязко ролята и ефективността на институциите, включително чрез дигитализация

Той подчерта, че е изключително важно страната ни да продължи с няколко основни политики, които да формира и развива:

Разумна фискална политика – да се премине от траектория на фискална експанзия към траектория на фискална консолидация, което се подсказва и от международната среда, оказваща ефект и върху нашата икономика

Кристофор Павлов, UniCredit Bulbank: Моделът ни за икономически растеж се изчерпва

По думите му обаче, очакваното около 50% увеличение в цените на торовете може да доведе до поскъпване на голям брой хранителни продукти с 5-10 процента на годишна база.

Така че се задава нова инфлационна вълна, която ще премине и през българската икономика.

Това е разочароващо и е необходим фокус върху софистикацията на експорта, подчерта той.

Имаме модел на растеж на прага на възможностите, но от гледна точна на къс план, растежът продължава да бъде доста силен, което означава че имаме време да преоткрием себе си и приоритетите си за изпълнение, заяви в заключение Павлов.

Румен Радушев, Postbank: Всички български индустрии трябва максимално бързо да започнат да внедряват AI

Той сравни това с появата на електричеството и въпроса колко е могъщо и кой ще го използва.

AI е тук, за да промени начина, по който ние предоставяме продукти и услуги, и комуникираме много по-ефективно. Очакваме огромна и съществена промяна във всички бизнеси,

Като основни предимства във внедряването ѝ открои възможностите за повишаване на киберсигурността, защитата на плащания, както и хиперперсонализация, която според него е била немислима допреди 3-4 години.

Много е важно за всички български индустрии максимално бързо да започнат да внедряват AI, поясни Радушев.

„Решенията са пред нас трябва да даваме пример и да подпомагаме този процес. Трансформацията е тук, за да остане и ако не използваме новите технологии – пазарът ще се промени и без нас“.

Според него регулациите са изключително необходими, така както, правилата за пилотирането на самолет или футболните първенства, например. Регулациите определят терена, на който можем да играем, използвайки AI, добави в заключение той.

България вече е пълноправен член на Еврозоната – единния валутен съюз на Европа, но ползите от това не се генерират автоматично – те са потенциални възможности, изискващи икономически и политически усилия, както и отговорности, които следва да поемем от наша страна.

На този фон европейската икономика е изправена пред кръстопът как да възстанови конкурентоспособността си, да ускори инвестициите и да укрепи устойчивостта си в динамичен геополитически пейзаж и енергийна криза предвид военните конфликти в Украйна и Близкия изток.

Ролята на България в тази нова реалност би могла да бъде ключова, но страната ни трябва да направи стратегически избори – около това мнение се обединиха участниците в дискусия на 17-ото издание на престижния форум, организиран от Profit.bg The Sound of Money, който се проведе в Sofia Event Center.

Модератор на разговора беше Лиляна Павлова, бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, с пряк опит в управлението на инвестиции и политики на европейско ниво, която постави като основен акцент въпроса може ли в този динамичен и променящ се свят Европа да бъде достатъчно бърза и адекватна, и в този контекст използва ли България всички възможности от завършената евроинтеграция с членството в Еврозоната.

Говорим, че Европа е на кръстопът, но реалността всъщност е по сложна и България също трябва да направи своите избори, коментира Джейсън Пелмар, ръководител на дейността на Световната банка у нас с опит в инфраструктурни и инвестиционни проекти в Европа, Азия и Близкия изток.

Предизвикателството е да се подсилят силните страни и да се увеличи внедряването му в сфери като образованието и енергетика, категоричен е той, като допълни, че България има стратегически предимства в енергийния преход и тепърва предстои да премине към по висок капацитет в производството на енергия.

Живеем във време на много бързи и чести промени в обстоятелствата, които имат почти мигновено отражение върху пазарите и по-краткосрочните и средносрочните очаквания за икономическото развитие, коментира от своя страна Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка, с дългогодишен опит в публичните финанси и международните институции.

Трябва да похвалим хората които формулират и избират политики – не тези, които са на изборни позиции, има редица други публични служители, които формулират и правят избори на политики особено във времена на бързо променяща се ситуация, обясни той.

От друга страна обаче, икономиката демонстрира изключителна гъвкавост – безпрецедентно поведение, което не сме виждали в предишните десетилетия, изтъкна централният банкер. Според него тази комбинация е резултат както от технологичния напредък, така и от новия начин на мислене в избора на политики.

Ясно е, че прогнозите и възможностите за растеж се потискат, докато инфлационните очаквания се движат нагоре, но това не трябва да ни отклонява от два много здрави стълба – възстановяване на буферите и диверсификация със стремеж към по-висока енергийна сигурност.

Процесът на присъединяването към еврозоната мина изключително добре организирано и изключително плавно благодарение на ролята на институциите и добрата комуникационна кампания, заяви Методи Методиев, заместник-министър на финансите, с дългогодишен опит в европейската икономическа и фискална политика и работа по задълбочаването на икономическия и валутен съюз.

От гледна точка на средносрочните и дългосрочните аспекти за потенциала за растеж – да повишим рязко ролята и ефективността на работата на институциите, включително чрез дигитализация, развитие на демографски политики и нови политики в сферата на образованието и енергетиката, допълни експертът.

Ръстът на инфлацията е основен макрооикономически риск заради двете войни – в Украйна и в Близкия изток, което се вижда в данните за инфлационните очаквания, заяви Кристофор Павлов, главен икономист на UniCredit Bulbank, познат със своите задълбочени анализи на паричната политика и финансовите пазари.

Финансовият експерт обясни, че предстои значително увеличение на цените на торовете заради затварянето на търговските маршрути пред Ормузкия проток. Пролетните култури са засети с торове преди началото на кризата, поради което сега няма да се усети ефект, допълва той.

В този контекст бих казал, че като че ли новото правителство правилно се ориентира, че в икономиката има източници на структурна слабост, които пречат на това инфлацията да бъде по-ниска. Опитите за фокусиране към правилна стопанска политика за мен са оправдани, обясни той.

От страна на икономическия растеж според финансиста имаме модел, който изглежда във все по-голяма част изчерпан, който твърде много разчита на ниските данъци, на ниската цена на труда, докато експортът не играе толкова важна роля в растежа и продължава да е доминиран от стоки с междинно предназначение.

Ние сме в началото на една нова индустриална революция, която ще ни накара да преосмислим всичко, което правим и начина, по който го правим, заяви Румен Радушев, член на Управителния съвет и главен директор „Дигитална трансформация“ в Postbank, с ключова роля в модернизацията и дигиталното развитие на банковия сектор у нас.

която ще ни помогне да бъдем още по-конкурентоспособни. От гледна точка на финансовата сфера и банките, AI предоставя следващо ниво на възможности, подчертава той, допълвайки, че става въпрос за огромен брой клиенти – милиони, които се управляват в един и същ момент чрез технологията.

В ръководената от него банка са създали два генератора за внедряване на изкуствен интелект – преосмисляне на процесите и клиентско преживяване, като тези две области работят в много тясно сътрудничество, за да се придвижи напред целия планиран процес за използването на AI.