„До няколко години ще имате бог в джоба си“: Магнус Линдквист за AI и българското предимство в ерата на турбулентността

Бъдещето не започва. То избухва.“

С тази мисъл шведският футуролог Магнус Линдквист даде старт на едно от най-запомнящите се участия на 17-ото издание на The Sound of Money, което се проведе в Sofia Event Center.

Още в началото шведът опита да стопи дистанцията със залата със серия шеги за България, Швеция, храната и хеви метъла.

„България победи Швеция - този път по качество на кухнята“, пошегува се той с очевидна препратка към световното първенство по футбол от 1994 г., показвайки класация, в която страната ни е далеч пред скандинавците.

После премина към друга статистика - тази за броя хеви метъл банди на глава от населението, където Финландия е абсолютен шампион.

„Понякога е хубаво да си слаб в нещо“, посочи той. „Финландия има ужасна кухня и това ги е принудило да бъдат креативни.“

След което разказа как в хотел в Хелзинки видял „традиционна финландска закуска“ - горещо кафе с водка и една цигара.

Самият Линдквист също не пропусна да се пошегува със собствената си професия.

Под хумора обаче бързо се появи основната тема на речта му - идеята, че светът навлиза в фундаментална демографска трансформация, която ще промени почти всичко.

Линдквист показа данни за рязкото забавяне на раждаемостта по света и подчерта, че човечеството вече е преминало т.нар. „peak child“ - моментът, в който броят на децата глобално достига своя връх и започва да намалява.

По думите му Европа вече усеща последствията, а България е сред страните, които са влезли в тази реалност по-рано от останалите.

„Вашето население достигна своя пик преди 30 години. Вие вече живеете в това бъдеще“, каза той.

Последствията от това според него ще бъдат много по-големи от обикновена статистика за населението.

Той припомни, че пенсиите са създадени в Германия през XIX век от Ото фон Бисмарк, когато германците са можели да се пенсионират на 70 години, но средната продължителност на живота е била едва 55 години.

„Това е само една от многото остарели идеи, които все още се опитваме да поддържаме.“

Именно тук футурологът обърна разговора към AI, но не по начина, по който обикновено се случва.

„Не бива да се страхуваме, че изкуственият интелект ще ни отнеме работните места. Трябва да се страхуваме, че в много държави просто няма да има достатъчно хора, които да работят - и ще се нуждаем от имигранти и/или изкуствен интелект.“

Според него Европа вече е разбрала колко трудно политически може да бъде решен проблемът чрез масова миграция.

Това според футуролога прави автоматизацията и AI не просто технологична тенденция, а необходимост.

Линдквист нарече настоящия момент „уникален в човешката история“.

„Живеем във време, в което срещу 20 евро получавате експерт в джоба си.“

След което добави една от най-силните фрази в цялото си участие:

„Само след няколко години няма да имате експерт в джоба си. Ще имате бог в джоба си.“

По думите му хората все още подценяват мащаба на трансформацията, която AI ще донесе.

Той даде пример с шведски стартъп, разработил AI адвокат за преглед на договори. В тест срещу реални юристи системата открила повече пропуски и проблеми от хората.

„На адвокатите им е отнело средно по 90 минути. AI е успял за по-малко от секунда.“

„Хората искат бонуси, свободно време, хубав офис, сън, колеги, мотивация. AI искаше само електричество.“

Според Линдквист това е причината светът да се движи към много по-радикална трансформация, отколкото повечето общества осъзнават.

Особено интересен беше аргументът му, че Европа и развитият свят всъщност изостават в адаптацията към AI.

„Страните, които най-бързо приемат AI, не са САЩ и не са в Европа. Това е глобалният юг.“

Той посочи Индия и Бразилия като примери за общества с по-висока реална употреба на изкуствен интелект от много развити държави.

България също получи директен коментар.

Според Линдквист много общества все още подценяват мащаба на технологичната промяна, която вече тече.

„Когато се появява електричеството, хората, които правят свещи, внезапно осъзнават, че имат проблем“, каза той, сравнявайки навлизането на AI с една от най-големите индустриални трансформации в историята.

После погледна към залата:

„Казвам ви го директно - много от нас в Швеция и България все още правят свещи.“

За Линдквист обаче случващото се далеч не е просто „дигитална революция“.

Той го нарече „Големият взрив“ - момент, в който AI, генетиката, нанотехнологиите и космическите технологии започват да се сливат в една много по-голяма технологична експлозия.

„Когато технологиите станат достатъчно напреднали, те започват да изглеждат като магия“, каза той.

В този свят според него въображението постепенно се превръща в икономически фактор.

Линдквист обясни, че използва модел, който нарича „конус на възможностите“ - колкото по-далеч гледаме в бъдещето, толкова по-малко работят логиката, Excel таблиците и линейните прогнози.

„В краткосрочен план имаме новинарски заглавия и Excel. В дългосрочен план остават въображението и магията.“

За да илюстрира колко драматично пада цената на създаването, той даде пример с покойния шведски DJ Авичи, който като тийнейджър създава музика със звучене на цял оркестър само с лаптоп.

После прехвърли примера към България:

„Най-гледаното телевизионно шоу след няколко години може да бъде създадено от 17-годишно момиче в България с помощта на генеративен AI.“

„Без Netflix. Без Холивуд. Без студио. Само с въображение.“

„Свещениците предлагат най-дефицитния ресурс на Земята - смисъл“, каза той.

В речта му обаче имаше и отчетлива тревога около психологическия ефект от тази трансформация.

Линдквист показа т.нар. „индекс на турбулентност“ - измерване на глобалната нестабилност, базирано на войни, финансови кризи, пандемии и социални сътресения.

Според данните 2020-те години са най-турбулентният период от над два века насам.

„Проблемът е, че сега всичко се случва едновременно.“

Вместо да представи това като катастрофа обаче, той защити обратната теза.

„Турбуленцията ражда идеи. Може да е дискомфортна, но не е опасна. Опасно е години наред да правиш едно и също по един и същи начин.“

Тук той цитира легендарната реплика от филма The Third Man за Италия на Борджиите, където „войните, терорът и хаосът“ раждат Ренесанса, докато Швейцария през това време е създала часовника с кукувичка.

За да обясни колко бързо светът изоставя дори успешни модели, Линдквист направи паралел между шведската рок група Europe и Nirvana.

През 80-те Europe са огромна сензация, но през 90-те светът внезапно иска нещо различно.

„Мозъкът не търси съвършеното. Търси следващото нещо“, каза той.

По думите му именно това обяснява защо цели компании, индустрии и дори общества могат да изглеждат стабилни - до момента, в който изведнъж бъдат изместени от нещо ново.

„Не беше важно, че Europe изглеждаха по-добре. Светът просто искаше следващото.“

Накрая футурологът премина към една от най-личните части на речта си - защо според него именно държави, преминали през нестабилност, могат да се адаптират по-добре към новия свят.

Именно затова според него страни като България могат да развият по-силен инстинкт за адаптация от общества, живели прекалено дълго в комфорт и предвидимост.

„Имате нужда от хора, готови да бъдат смели, малко странни и достатъчно безразсъдни, за да опитат нещо ново.“

След което разказа история за конференция в Норвегия, където организаторите заменили столовете с огромни фитнес топки. Никой не искал да седне първи.

„И тогава един идиот седна.“

Нищо не се случило. После втори. После трети. И изведнъж всички седнали.

И именно тогава отправи финалния си призив:

„Открийте вътрешния си идиот. Не в смисъл да сте глупави, а достатъчно смели, за да направите първата крачка.“

В типичния си стил - смесица от стендъп комедия, икономика, демография, технологичен анализ и философия - Линдквист превърна разговора за изкуствения интелект и бъдещето на труда в нещо далеч по-интересно: разказ за свят, който влиза в период на историческа турбулентност, без да е психологически подготвен за това.

За да покаже колко бързо се размива границата между научната фантастика и реалността, футурологът даде серия примери - от самоуправляващи се автомобили и нанороботи до CRISPR технологията за редактиране на ДНК и експерименти със светещи организми, които потенциално могат да заменят електрическото осветление.

Линдквист засегна и една от най-обсъжданите теми около AI - кои професии всъщност могат да оцелеят в свят на масова автоматизация. Според него сред работните места с най-малък шанс да бъдат заменени от роботи през следващите десетилетия са зъболекарите и свещениците.