Илия Лингорски, БНБ: Частният сектор показа безпрецедентно адаптивно поведение в икономическите кризи

Това заяви от сцената на 17-ото издание на The Sound of Money Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка, с дългогодишен опит в публичните финанси и международните институции.

Ние икономистите се шегуваме, но за съжаление е вярно, че успешно предсказахме 2 от последните 9 рецесии и ако трябва да адаптирам това към реалността, много успешно предсказахме 15 от последните 0 рецесии, особено от пандемията насам.

Защо е така?

Илия Лингорски на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money

От друга страна, частният сектор показа изключителна адаптивност и гъвкавост по отношение на диверсификация, отговор на тарифните изисквания, на нарушените доставки, на разкъсаните вериги за снабдяване, на енергийните и ценови шокове.

Отново безпрецедентно поведение, което не сме виждали в предишните епохи изтъкна централният банкер.

Имаме достатъчно основание да не си казваме, че след членството ни в Еврозоната вече няма нужда да правим нищо – напротив, нямаме никаква гаранция какво предстои и какво може да разбърка пазарите на суровини или други, предупреди Лингорски.

Илия Лингорски на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money

Неслучайно ние, централните банкери, преминахме от прогнози, каквито използвахме до февруари, към сценарии за вземането на политически решения, защото сценариите не предполагат промени в лихвените проценти или паричната политика.

Трябва да се движим напред, ограничавайки фискалните маневри, за да повишим ефективността на фискалните инструменти. Всичко това трябва да бъде насочено към растеж.

Илия Лингорски на сцената на 17-ото издание на The Sound of Money

Имаме прекалено много и прекалено добри кризи, от които да не се възползваме на национално и европейско ниво,

които ще ни дадат растежа, за да можем да излезем от натрупаните дефицити, допълва централният банкер.

Живеем във времена на много бързи и много чести промени на обстоятелствата, които имат почти мигновени финансови измерения за пазарите, а оттам и промени върху по-краткосрочните и по-средносрочните очаквания за икономическото развитие.

Първо, мисля, че трябва да похвалим хората които формулират и избират политики – не тези, които са на изборни позиции, има редица други публични служители и в централните банки, и в правителствените апарати, които формулират и правят избори на политики особено във времена на бързо променяща се ситуация, обясни той.

Изборът на политики по време на пандемията и след нападението на Русия в Украйна беше труден с безпрецедентни по размер мерки, както от фискална, така и от парична гледна точка. Това имаше своята цена и в цяла Европа ние сме все още в период на съществено натрупани дефицити.

Според него тази комбинация е резултат както от технологичния напредък, така и от новия начин на мислене в избора на политики, довел до ситуация, която далеч не е толкова страшна, непредвидима и кризисна в икономики като европейската и американската, каквато би била преди 50 години.

За да излезем от тази ситуация на големи фискални стимули и респективно дефицити в цялата европейска икономика и от друга страна да посрещнем основанията за очакване на просперитет, пътят е към фокусиране и избор на политики, които водят към растеж, категоричен е той.

Според Лингорски ние сме в добра позиция в Европа, тъй като именно трудностите ни принуждават да бъдем не само адаптивни, но и доста по-реформаторски настроени по отношение на Единния пазар, по отношение на Съюза на спестяванията и инвестициите, на Общия капиталов пазар.

Прогнозите и възможностите за растеж се потискат, докато инфлационните очаквания се бутат нагоре, но това не трябва да ни отклонява от два много здрави стълба – възстановяване на буферите с фокусиране не просто към количествен, а към качествен растеж в бъдещето.

От друга страна, диверсифициране със стремеж към по-висока енергийна сигурност. Трябва да използваме факта, че вече сме пълен протагонист като нация и страна в рамките на европейските институции и европейското семейство, за да се възползваме заедно от този колосален икономически мащаб и потенциал на Еврозоната, допълва в заключение той.