Започва ли Тръмп да се дистанцира? Как се стигна до напрежение между Вашингтон и Нетаняху?

Според информация на американската медия Axios, в края на май 2026 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп е провел изключително напрегнат телефонен разговор с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Поводът е била ескалацията между Израел и ливанската групировка Хизбула в момент, когато Вашингтон се опитва да стабилизира крехкото примирие и да избегне нова регионална война.

За да се разбере значението на този момент, е необходимо да се проследи развитието на събитията от началото на войната.

…

През 2024 и 2025 г. в десетки държави се провеждат масови демонстрации, свързани с войната. В редица западни общества подкрепата за израелската политика започва да намалява, особено сред по-младите избиратели.

…!

____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите
на редакцията на Novini.bg.

Според източници, цитирани от Axios, Тръмп е предупредил Нетаняху, че продължаващите военни действия нанасят сериозни щети на международния имидж на Израел и усложняват американските дипломатически усилия в Близкия изток. Сред цитираните реплики се съдържа и твърдението, че американският президент е заявил: „Всички вече мразят теб и Израел“.

Е, доколко цитатът отразява съдържанието на разговора е трудно да бъде независимо потвърдено, защото всичко, с което разполагаме, е „Според американски служители, цитирани анонимно от онлайн изданието“. Но пък достоверността се потвърждава и от втори (но пък също така анонимен) източник.

Остава на въображението ни и добрата ни воля да решим дали да приемем разказа за истина.

Но…

… самият факт, че подобна информация се появява и веднага започва да ни изглежда правдоподобна, е показателен за промяната в отношенията между Вашингтон и Тел Авив през последните години.

7 октомври 2023 г. Хамас извършва мащабно терористично нападение срещу Израел. При атаката загиват около 1200 души, а над 240 са взети за заложници. Това е най-тежкото нападение срещу израелска територия от десетилетия и води до незабавен военен отговор от страна на Израел.

През следващите месеци израелската армия започва широкомащабна операция в Ивицата Газа. Постепенно конфликтът се разширява и извън първоначалния си театър на бойни действия. Хизбула увеличава атаките си от територията на Ливан. Проирански групировки в Ирак и Сирия започват удари срещу американски обекти в региона. Йеменските хути атакуват корабоплаването в Червено море.

До 2025 г. Близкият изток вече се намира в състояние на почти постоянна регионална криза. Паралелно с това започва да се променя и международното отношение към конфликта. Проблеми се наблюдават и в двата „лагера“ – про-израелски и про-палестински. А НАЙ-големият проблем пък е, че изобщо се появяват тези два лагера, сякаш заявяващи, че от едната или другата страна войната е оправдана.

Антисемитските престъпления се умножават в световен мащаб, докато едновременно с това се увеличават и престъпленията от омраза срещу мюсюлмани. „Левичари“ и „десничари“ започват да си избират лагери, „войната“ започва да става етническа, религиозна, културна и каква ли още не. За съжаление, става и много „модерна“ – за подкрепа на тази или онази страна в нея. А „модерна“ война значи още агресия и омраза по света. Хората масово отказват да разберат, че и Хамас, и кабинетът на Нетаняху са виновни за смъртта на хиляди хора и от двете страни. Хора, които искат мир, но получават бомби. Да не забравяме и иранския режим, който е виновен за липсата на елементарни свободи и човешки права в Иран; а според данни – и за подкрепа на терористични организации, сеещи смърт в региона.

Хамас, за които има данни, че тероризират дори собствения си палестински народ, и искат изтребление на евреите; както и Нетаняху, които може би използва войната, за да остане на власт, причинява смъртта на цивилни и притиска собственото си население към война. И предизвиква нови вълни от антисемитизъм към напълно невинни евреи по цял свят, които стават жертви на агресия.

В този си вид… „конфликтът“, както наричат войната, е напълно излязъл от рамките на всичко нормално И ЧОВЕШКО, което можем да си представим в 21 век. Уж прогресивни и модерни либерали или уж уважаващи традициите консерватори застават на тази или онази страна и я защитават напълно в цялата ѝ форма, докато клеймят другата страна. Сякаш една от двете е напълно правилна и праведна, а децата от другата страна, които умират, са някак си… по-допустими жертви?...

Според данни на ООН, международни хуманитарни организации и редица независими наблюдатели, броят на жертвите в Газа нараства драматично. Разрушенията върху гражданската инфраструктура достигат мащаби, невиждани в региона ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ. Болници, училища, жилищни райони и енергийна инфраструктура се превръщат в обект на постоянни военни действия.

Това е особено важно, защото Доналд Тръмп традиционно е смятан за един от най-благоприятно настроените към Израел американски президенти.

Да си припомним един важен и голям детайл: по време на първия си мандат той призна Йерусалим за столица на Израел и премести американското посолство там. През 2019 г. администрацията му призна израелския суверенитет над Голанските възвишения. Тръмп активно подкрепи и т.нар. Авраамови споразумения между Израел и няколко арабски държави.

Затова сегашното напрежение привлича вниманието… Едва ли Тръмп е станал противник на Израел. Няма данни за подобна промяна. Но пък дали Вашингтон започва да възприема действията на правителството на Нетаняху като политически и дипломатически проблем?

Това се случва в момент, когато САЩ се опитват да ограничат риска от по-широка регионална война с Иран.

В момента напрежението между Вашингтон, Тел Авив и Техеран достига едно от най-високите си нива от години. Всяка нова ескалация между Израел и неговите противници увеличава риска от пряко въвличане на американски сили в конфликта.

Именно в този контекст трябва да се разглежда и спорният разговор между Тръмп и Нетаняху.

Друга важна част от историята са обществените нагласи.

Последните месеци показват ясно влошаване на международния образ на Израел в значителна част от света. Войната в Иран тук само допълва негативните краски от войната в Газа.

Множество европейски държави засилиха критиките си към действията на израелската армия; международни организации поставиха въпроси относно хуманитарната ситуация; в различни части на света се увеличиха дипломатическите призиви за прекратяване на огъня и политическо решение.

Паралелно с това вътрешнополитическата позиция на Нетаняху също остава сложна…

Вътрешните спорове около съдебната реформа, отговорността за събитията от 7 октомври и управлението на войната не са изчезнали. Хората в Израел не са единни в подкрепата (камо ли „любовта“) си към Нетаняху.

Дори едно малко или „частично“ дистанциране от страна на американската администрация ще бъде от голямо значение. А Нетаняху го чакат и разследвания за тежка корупция (едно от предположенията защо може би не иска да приключи войната, а я разтяга до безкрай и добавя нови войни към нея – за да държи властта като „военновременен лидер“, когото не могат да съдят и разследват).

Независимо дали всички цитирани реплики от разговора между Тръмп и Нетаняху са напълно достоверни, самото появяване на съмнението (че са!) май говори за това как отношенията между Вашингтон и Тел Авив вече никак не изглеждат толкова безусловни, колкото изглеждаха преди няколко години (или дори преди няколко месеца).

Не забравяйте, че не един и двама анализатори заявиха, че войната в Иран е започната от Тръмп, защото Нетаняху го е прилъгал да я почне.

Или иначе казано: ако досега Израел можеше да разчита на почти автоматична политическа подкрепа от Белия дом, то сега (след юни 2026 г.) ситуацията изглежда значително по-сложна.

Което може и да подклажда надежда у про-палестинско настроените в грозната геополитическа „модерна“ война…

… но не би трябвало.

Защото дрънкащите оръжие „лидери“ са много опасни, но дрънкащите оръжие притиснати до стената „лидери“ са много по-опасни. По-непредсказуеми поне със сигурност.

Защото Хамас се храни от тази война, а за Нетаняху тя е от жизнено важно значение за политическото му оцеляване. И двете страни изглеждат решени да я поддържат с всички средства. За Иран пък също е от жизнено значение да добият някаква победа и да не позволят на Израел и САЩ да изглеждат като господари в региона. Всички милиции и обикновени терористи също печелят от „участия“. Новите лидери на иранския режим се опитват да циментират позициите си и да покажат желязна хватка пред народа си (защото режимите иначе падат).

Всички там изглеждат готови да използват всички средства.

А „всички средства“ не е оптимистичен сценарий за обикновените палестинци и обикновените евреи, за обикновените иранци и обикновените ливанци. За нормалните хора в региона и по света.