Скромната къща в Бронкс, в която Едгар Алън По написва най-великите си творби

Така започва една от най-обичаните поеми на Едгар Алън По, „Анабел Ли“. Историята разказва за трагедията на младия разказвач и неговата съпруга, чиято любов била толкова силна, че небесните ангели ѝ завидели и причинили смъртта ѝ.

На по-малко от километър се намирал кампусът на университета „Фордъм“ (тогава известен като колежа „Сейнт Джон“). По често посещавал студентите, за да обсъждат актуални събития и да играят карти.

„Те бяха висококултурни господа и учени“, пише той за преподавателите (цитиран в писмо на преподобния Джон Хенри Хопкинс), „[които] пушеха, пиеха и играеха карти като джентълмени и никога не обелваха и дума за религия“.

„Предлагам тази Книга на Истините не в качеството ѝ на Разказвач на истини“, пише той в предговора, „а заради Красотата, която изобилства в нейната Истина и я прави истинска“.

В единственото оцеляло писмо от По до Вирджиния от 12 юни 1846 г. той пише: „Поддържай духа си във всяка безнадеждност и вярвай още малко“.

След смъртта му в къщата остава само леля му Мария, която научава за кончината му два дни по-късно. Скоро след това тя се мести при роднини в Бруклин, а съдбата на имота остава неизвестна за известно време.

"Отдавна, преди много, тъй много лета,

в едно царство в приморски земи,

девойка живя, нека знаете това,

тя казваше се Анабел Ли".

С развитието на поемата научаваме, че всяка нощ разказвачът лежи до гробницата на Анабел Ли край морето, мечтайки за нея, докато душите им остават свързани. Това е последната завършена поема на По преди смъртта му през 1849 г. и е публикувана посмъртно. В нея той отново се връща към любимата си тема за смъртта на красива жена, която нарича „най-поетичната тема на света“, пише Far Out Magazine.

Въпреки че е роден в Бостън, работата на По за литературни списания го отвежда в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк, където се занимава с поезия, проза и редакторска дейност. В Балтимор, на 27-годишна възраст, той получава разрешение да се ожени за 13-годишната си първа братовчедка Вирджиния Клем. Биографите на По имат противоречиви мнения за естеството на брака им, който безспорно е бил странен дори за онова време. Въпреки това, двамата се женят през 1836 г. и По започва да изгражда репутацията си на литературен критик. Близо шест години по-късно обаче Вирджиния започва да проявява симптоми на туберкулоза.

През 1845 г. По постига успех с публикуването на поемата си „Гарванът“ в „Ивнинг Мирър“, но въпреки това остава в бедност. Същевременно състоянието на Вирджиния бързо се влошава. Затова той решава да се премести с нея и майка ѝ, Мария, в Ню Йорк. Първоначално живеят за кратко в Манхатън, а през 1846 г. се установяват в къща в квартал Фордъм, Бронкс. Семейството се надява, че преместването ще подобри здравето на Вирджиния, както и крехкото психическо състояние на По. По онова време Фордъм все още не е част от Бронкс, а е селска общност, населена предимно със земеделци. Макар и новосвързан с града чрез железопътна линия, районът остава спокоен и далеч от градската суматоха.

Смята се, че самата къща е построена в началото на XIX век. Тя представлява малък бял дом на два етажа. На първия има всекидневна, спалня и кухня, а на втория – още една спалня и кабинетът на По. На предната веранда имало клетки с пойни птици, а цялата къща била разположена върху два акра земя.

През следващите три години тримата превръщат скромното пространство в свой дом срещу наем от едва 100 долара годишно. „Къщата излъчваше вкус и изящество“, пише години по-късно приятел на По. „Никога не съм виждал толкова спретнато, толкова бедно, толкова необзаведено и същевременно толкова очарователно жилище“.

Докато живее там, той завършва и „Еврика: Прозаична поема“ – нехудожествено произведение, адаптирано от негова лекция, в което разглежда своята концепция за Вселената и нейната природа. Тъй като не е провеждал научни изследвания, които да предшестват написването ѝ, мнозина я смятат за абсурдна творба. Въпреки това в нея той предвижда научни открития и теории от XX век. По написва произведението с обичайния си романтичен размах, без да се притеснява от сериозността, а по-скоро разгръщайки възгледите си за Вселената.

В къщата е създаден и разказът „Бъчвата с амонтилядо“, който проследява мъж в неназован италиански град, замислил отмъщение срещу приятел, който според него го е обидил. Историята е разказана от гледната точка на убиеца, докато той погребва жив своя приятел, превърнал се във враг. Разказът, публикуван за първи път през ноември 1846 г., напомня за „Издайническото сърце“ и показва трайния интерес на По към темите за смъртта и призрачното.

Смъртта на съпругата му Вирджиния съсипва Едгар Алън По. Той прекарва часове край гроба ѝ, а темата за смъртта на красиви жени започва да доминира в творчеството му. Това е видно както в мрачната красота на „Анабел Ли“, написана след кончината на Вирджиния и вероятно вдъхновена от нея, така и в „Улалум“ – поема, създадена в същата къща, която също разказва за загубата на любимата.

По-късно записана от Джеф Бъкли, „Улалум“ е по-малко романтична и се фокусира върху мрака на разложението, упадъка и агонията. В нея се усеща онзи ужас, характерен и за други известни творби на По – от призрачното усещане в „Гарванът“ до зловещата енергия на „Падението на дома на Ашър“.

Почти три години след съпругата си, По умира внезапно и мистериозно. На 3 октомври 1849 г. е намерен да се скита по улиците на Балтимор в полусъзнание, облечен в чужди дрехи и неспособен да обясни какво се е случило. Единственото, което повтарял, било името „Рейнолдс“. Той умира четири дни по-късно, като се предполага, че причината е алкохолизъм, макар че окончателно заключение липсва, тъй като медицинските му документи, включително смъртният акт, са изгубени.

В началото на 20-ти век усилията за поддържане на къщата стават по-сериозни. За да се запази наследството на По, домът е преместен от първоначалното си място на няколкостотин метра на изток, на улица „Кингсбридж Роуд“. Днес той се намира в парка „По“ като историческа забележителност и къща-музей, част от Историческото общество на Бронкс. Отворен е за посетители, които могат да се докоснат до мястото, което По е наричал свой последен дом.