По думите му широката публика все още знае малко за значението на Кария – място, което в продължение на векове е било важно пристанище и център на древната област Кария.
Археологът обръща внимание и на малко известен факт от историята на обекта – началото на неговия упадък е поставено не толкова от войни и завоевания, колкото от природен катаклизъм.
Дори след затлачването му районът запазва значението си за корабоплаването, а именно тук е изграден и най-старият фар по българското Черноморие.
До момента екипът е документирал следи от обитаване още от къснобронзовата епоха, идентифицирал е една от главните улици на древния Карон Лимен и е уточнил хронологията на комплекса – от праисторията до Средновековието.
Най-големият потенциал на Кария според д-р Тотев обаче е възможността тя да бъде социализирана и превърната в притегателен център за културен туризъм.
„Тук имаме уникално съчетание между природни дадености, археологически паметник с национално значение и най-стария фар по черноморското крайбрежие“, посочва той, предава БТА.
Древното пристанище Портус Кария край Шабла има потенциала да се превърне в един от най-значимите археологически и туристически обекти по българското Северно Черноморие. Това каза пред медии археологът д-р Боян Тотев, който ще представи водещ доклад по време на научната конференция, посветена на древния комплекс.
„Това е едно от най-старите пристанища по българското Черноморие, използвано още от времето на бронзовата епоха, много преди гръцката колонизация на Черно море“, посочва д-р Тотев. Според него районът е бил населен от древните карийски мореплаватели, чието име носи и историческата област.
По времето на император Юстиниан мощно земетресение предизвиква серия от цунами, които разрушават части от пристанищната инфраструктура, изградена върху естествени рифове. Въпреки това пристанището продължава да функционира и през Средновековието, макар и с намален капацитет.
Според д-р Тотев бъдещите проучвания на Кария трябва да се развиват паралелно на сушата и под вода, тъй като значителна част от древното пристанище днес се намира под морското равнище. „Необходим е комплексен подход – както подводни недеструктивни проучвания за локализиране на рифове, пристанища и елементи от инфраструктурата, така и теренни обхождания, лидарни обследвания и геофизични изследвания на сушата“, обяснява археологът.
По думите му добре развитата инфраструктура, сравнително запазените крепостни стени и бъдещата естакада към най-източната точка на България могат да превърнат района в привлекателна дестинация, която съчетава история, автентичност и природна среда.
)