„Изгубеният рай” е сред най-великите английски поеми и фактът, че е написана от сляп човек, който помни стиховете наизуст и после ги диктува на текстописец, я прави още по-забележителна. Поемата е издадена през 1667 г. в десет книги и има изключителен успех.
Ако не почерпим нови сили в надеждата; то ще ни вдъхнови отчаянието.
Да си сляп не е нещастие. Да не можеш да понесеш слепотата – това е нещастие.
Детството показва какъв ще бъде човекът така, както сутринта показва какъв ще е денят.
Добрата книга е главната живителната сила на духа.
Дори да отнемаме на сребролюбеца съкровището, на него пак му остава едно бижу. Не можеш да му вземеш алчността.
И най-добрите книги за развратения ум могат да послужат като извинение за злото.
Който царства вътре в самия себе си и управлява своите страсти, желания и опасения, той е повече от цар.
Лошите вести бягат, а добрите изостават куцайки.
Любовта е длъжна не да заоблачава, а да освежава, не да помрачава, а да осветява мислите, трябва да се загнезди сърцето и разума на човек, а не да служи само за забава на външните сетива, пораждащи само и единствено страст.
Никой не може да обича свободата от сърце, освен добрият човек. Останалите не обичат свободата, а разрешителното.
Понякога самотата е най-добрата компания.
Преди всички други свободи ми дайте свободата да знам, да говоря и да споря свободно според съвестта си.
Съществуват множество закони, което доказва съществуването на множество грехове.
Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.
Умът може да направи от ада рай и от рая – ад.
Целта да се учиш е в това да поправиш грешките на своите прародители.
Човек е създаден свободен и напълно способен да се противопостави на изкушението.
„По-добре господар в ада, отколкото слуга в рая.” В тези думи се крие мотивацията на падналия ангел Сатанаил, според английския поет Джон Милтън.
Милтън е роден на 9 декември през 1608 г. в Лондон. Смятан за един от класиците на британска литература, известен най-вече с епическата си поема „Изгубеният рай”.
Той е привърженик на теорията за народен суверенитет, естествено право и обществен договор. Темата, която го вълнува изключително много, е свободата – духовна, религиозна и гражданска.
През февруари 1652 г., поетът загубва почти напълно зрението си. До края на живота си се посвещава на обучаване на ученици и на създаването на „Изгубеният рай” – поема, ориентирана около библейската история за изкушението на Адам и Ева от падналия ангел Сатанаил в градината на Едем, пише chetilishte.com.
Гениалността на Милтън е, че описва не рая, който е изгубен, а начинът, по който ще бъде изгубен, като проследява два възможни пътя, по които може да се поеме след неподчинението към Бог: този на деградацията и все по-голямия грях, представен от Сатана и този на изкуплението – от Адам и Ева.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)