Поетът Джон Милтън: Умът може да направи от ада рай и от рая – ад

Ако не почерпим нови сили в надеждата; то ще ни вдъхнови отчаянието.

Да си сляп не е нещастие. Да не можеш да понесеш слепотата – това е нещастие.

Детството показва какъв ще бъде човекът така, както сутринта показва какъв ще е денят.

Добрата книга е главната живителната сила на духа.

Дори да отнемаме на сребролюбеца съкровището, на него пак му остава едно бижу. Не можеш да му вземеш алчността.

И най-добрите книги за развратения ум могат да послужат като извинение за злото.

Който царства вътре в самия себе си и управлява своите страсти, желания и опасения, той е повече от цар.

Лошите вести бягат, а добрите изостават куцайки.

Любовта е длъжна не да заоблачава, а да освежава, не да помрачава, а да осветява мислите, трябва да се загнезди сърцето и разума на човек, а не да служи само за забава на външните сетива, пораждащи само и единствено страст.

Никой не може да обича свободата от сърце, освен добрият човек. Останалите не обичат свободата, а разрешителното.

Понякога самотата е най-добрата компания.

Преди всички други свободи ми дайте свободата да знам, да говоря и да споря свободно според съвестта си.

Съществуват множество закони, което доказва съществуването на множество грехове.

Този, който убива човек, убива разумно същество, което е по подобие на Бог, но този, който унищожава добра книга, убива самия разум.

Умът може да направи от ада рай и от рая – ад.

Целта да се учиш е в това да поправиш грешките на своите прародители.

Човек е създаден свободен и напълно способен да се противопостави на изкушението.

„По-добре господар в ада, отколкото слуга в рая.” В тези думи се крие мотивацията на падналия ангел Сатанаил, според английския поет Джон Милтън.

Милтън е роден на 9 декември през 1608 г. в Лондон. Смятан за един от класиците на британска литература, известен най-вече с епическата си поема „Изгубеният рай”.

„Изгубеният рай” е сред най-великите английски поеми и фактът, че е написана от сляп човек, който помни стиховете наизуст и после ги диктува на текстописец, я прави още по-забележителна. Поемата е издадена през 1667 г. в десет книги и има изключителен успех.

През февруари 1652 г., поетът загубва почти напълно зрението си. До края на живота си се посвещава на обучаване на ученици и на създаването на „Изгубеният рай” – поема, ориентирана около библейската история за изкушението на Адам и Ева от падналия ангел Сатанаил в градината на Едем, пише chetilishte.com.