НАСА откри съветски Луноход, изгубил се през 1971 г.

Луноход-1 кацна на Луната на 17 ноември 1970 г. и работи близо година - значително по-дълго от планираното.

Той бе изминал приблизително 10,5 километра по лунната повърхност, преди окончателно да замлъкне на 4 октомври 1971 г.

Космическият кораб не изчезна физически - той остана там, където се е приземил. Учените обаче в крайна сметка съобщиха, че са загубили точното му местоположение. Без това би било невъзможно насочването на лазер към малкия рефлектор, прикрепен към тялото на Лунохода.

Пробивът дойде през 2010 г. благодарение на изображения от Лунния разузнавателен орбитален апарат на НАСА. Висококачествени снимки от орбита направиха възможно точното определяне на местоположението на космическия кораб. След това изследователи от обсерваторията „Апачи Пойнт“ в Ню Мексико изстреляли лазер и Луноход 1 отговорил. Сигналът бил удивително силен, съобщава Space Daily, цитирано от бТВ.

Ученият Том Мърфи от Калифорнийския университет съобщил: „Най-добрият сигнал в годините на изследвания е от Луноход 2 – 750 фотона, докато Луноход 1 върнал около 2000 фотона при първия си опит.“ 750 или 2000 фотона е броят на светлинните частици, които са били уловени след отражението. В научна статия, публикувана в списание Icarus, екипът потвърдил, че рефлекторът на Луноход 1 е в отлично състояние и произвежда сигнал приблизително четири пъти по-силен от неговия еквивалент Луноход 2.

Сондирането на лунния лазерен лъч е един от най-дългите научни експерименти в историята. Лазерен импулс се изпраща от Земята, отразява се от рефлектор на Луната и се връща – едно пътуване отиване и връщане отнема около 2,5 секунди. Благодарение на тези измервания, учените са установили, че Луната се отдалечава от Земята с приблизително 3,8 сантиметра всяка година – приблизително със същата скорост, с която растат ноктите на ръцете. Според НАСА, Луноход-1 е разположен по-близо до ръба на Луната от други рефлектори, което дава на учените уникална възможност да изучават фините колебания в лунната орбита и вътрешната структура на спътника. На Луната няма вятър, дъжд или живи организми, които биха разградили метала. Следователно, отпечатъците на Луноход-1 все още са ясно видими на изображенията, направени от орбиталния апарат – точно както отпечатъците на астронавтите от Аполо.