Теодосий Спасов: Славата е като дреха – трябва да я носиш без да ѝ се любуваш

В рубриката „Тук и сега” Деси Банова-Плевнелиева ни среща с един от най-успешните музиканти у нас и по целия свят – Теодосий Спасов. Това е лична изповед на световноизвестния кавалджия и композитор, който разказва за нелекото си начало в Котел, за тежките загуби на своите родители, за общуването със световни музиканти и за любовта към семейството си.

„Всичко се е състояло така, както би трябвало да бъде”, коментира виртуозът, връщайки се към първите си житейски изпитания.

Въпреки трудностите, той не се отказва и стига до създаването на уникален стил, съчетаващ фолклор, джаз и класика.

„За броени месеци станахме звезди и популярни и желани от всички почитатели именно на този стил”, отбеляза Теодосий Спасов.

"С всеки един музикант, който съм срещнал, съм кацал на неговата планета”, коментира Теодосий Спасов.

Запитан какъв е извън сцената, Теодосий Спасов отговори: „Това е синът на Пенка и на Спас, съпругът на Бойка Велкова и бащата на Теодор Спасов”.

Той завърши интервюто, като сподели, че съпругата му му е дала криле да излети в изкуството, а появата на сина му го е научила, че „не всичко е музика, че освен божествената музика, има и божествен живот”.

Музикантът сподели и за един от най-трудните моменти в живота си – когато е трябвало да свири на погребението на майка си. По думите му в народната традиция в Добруджа и Лудогорието кавалът изпраща последните минути на човека. „Баща ми ме помоли да изпълня мелодия, когато майка ми я погребваха. Беше много тежко, плачех и аз, и роднините”, разказа той.

Шест месеца по-късно, преди свой концерт в Пловдив, Спасов научава за смъртта на баща си. Въпреки това той не отменя изявата. „Помислих си какво би казал баща ми. Той щеше да каже: „Теодосий, свири за мен”. Влязох, качих се на сцената и свирихме концерта. Накрая помолих публиката да произнесе на глас „Спас”, за изпращане на душата на баща ми”, разказа музикантът. Според него музиката е магия, която е над човешките чувства и е „може би едно докосване до божественото, до космическото”.

Относно многобройните си награди и отличия, Теодосий Спасов цитира своите преподаватели от Котел: „Деца, славата е като дреха. Тя е част от професията и трябва да я носите, без да ѝ се любувате”. Той допълни, че музикантите се прославят благодарение на любовта и разбирането на публиката.

Той сподели и спомени за Янка Рупкина, описвайки я като „невероятен глас” и „душа и сърце, което пленява с присъствието си”. Теодосий Спасов разказа и за участието си в експедицията до Антарктида, по покана на проф. Христо Пимпирев, където заедно с Християн Цвятков са създали музиката за албума „Антарктически приказки”.