Защо когато подпишете трудов договор на 1500 евро, реално получавате около 1160 евро – къде се губят парите

Подписвате трудов договор за 1500 евро, а в сметката ви влизат около 1160–1170 евро. Защо се получава разликата? Знаете ли, че работодателят ви плаща доста повече от тези 1500, без вие изобщо да го усещате?

Това е принципът на осигурителната система и щом разберете как работи, спирате да гледате удръжките като отнети пари и започвате да ги виждате като това, което са – вноски, които се връщат при болничен, майчинство, безработица и пенсия.

Цената на труда ви се състои от две части

Затова, когато работодател казва "този служител ми струва над 1800 евро", а в договора пише 1500, той не лъже. Просто гледа и втората колона — тази, която вие не виждате.

Кой колко плаща: водещите проценти

Здравната вноска е добра илюстрация на принципа. Тя е общо 8%, но вие плащате само 3,2% от тях — останалите 4,8% ги внася работодателят, без да докосва заплатата ви. Същата логика важи и за пенсията, и за майчинството.

Как се стига до нетото: редът на действията има значение

Тук е най-честата грешка в сметките на хората. Данъкът не се начислява върху цялата брутна заплата. Последователността е строга:

Тръгваме от брутната заплата по договора.

Вадим само вашите лични осигуровки.

Остатъкът е данъчната основа.

Едва върху нея се начислява 10% данък върху доходите.

Това, което остава, е нетото — сумата за получаване.

Тоест данъкът се изчислява върху по-малка сума, отколкото повечето хора предполагат. И това още не е краят — нетото може допълнително да се увеличи, ако ползвате данъчни облекчения за деца или за намалена работоспособност.

Пример с числа за нагледност

Числата по-долу са илюстративни и закръглени — целта им е да покажат механиката, не да дадат точна сметка до цент (точните проценти и прагове проверявайте в НАП и НОИ). Да вземем брутна заплата от 1500 евро.

А ето и колоната, която не виждате — какво плаща работодателят над тези 1500.

Едната излиза от вашата брутна заплата — това са вашите лични осигуровки и данъкът. Виждате ги във фиша, защото намаляват сумата, която получавате. Другата се плаща отгоре, от джоба на работодателя — това са неговите осигурителни вноски за вас. Те не се вадят от договорената заплата; те са допълнителен разход за фирмата.

Осигуровките се делят между двете страни в горе-долу съотношение 40% за работника, 60% за работодателя. Ето как приблизително се разпределят по фондове при стандартен трудов договор, трета категория труд, за лице, родено след 1959 г. — тоест с вноска и към универсален пенсионен фонд.

Сборът на личните ви вноски при стандартен трудов договор обикновено е около 14% за родените след 1959 г., но точният процент зависи от това дали лицето има универсален пенсионен фонд, от категорията труд и от конкретния осигурителен режим. Работодателят добавя още приблизително около една пета върху брутната заплата. Вноската за трудова злополука и професионална болест е плаваща и зависи от риска в бранша — в строителството и минната индустрия е по-висока, отколкото в офис работа.

Един нюанс, който мнозина пропускат: вноската за трудова злополука и професионална болест се плаща изцяло от работодателя. Тя покрива обезщетенията, ако пострадате при изпълнение на служебните задължения — и нито един процент от нея не излиза от вашия джоб.

С други думи: вие получавате около 1160 евро, държавата получава осигуровки и данък, а реалната ви цена за работодателя е около 1800. Разликата между най-горната и най-долната цифра — близо 640 евро — е цялата осигурителна и данъчна тежест върху едно работно място, пише pariteni.bg.