Мартин Скорсезе и Стивън Спилбърг са сред най-влиятелните режисьори в света и мнението им за киното винаги има голяма тежест.
Двамата изграждат забележителни кариери още в младостта си — Скорсезе със смели филми като „Шофьор на такси“ на 39 години, а Спилбърг - с „Челюсти“ едва на 27.
Те не просто се превръщат във велики режисьори, а доказват, че са такива още с първите си големи проекти.
Именно затова, когато и двамата определят един и същи филм за свой любим, това е несъмнен знак, че кино творението е с особена стойност и значение.
Става дума за „Следотърсачите“ (The Searchers, 1956) на Джон Форд с участието на Джон Уейн. Историята проследява ветеран, който тръгва да спасява племенницата си, но мисията му постепенно се превръща в обсебен поход, воден от омраза.
И за двамата режисьори филмът е не просто класика, а произведение, което съчетава дълбоко съдържание и визуално майсторство, оставяйки траен отпечатък върху киното и тяхното собствено творчество.
Скорсезе описва филма като дълбоко въздействащ и провокативен. Според него Джон Уейн пресъздава „най-мрачните страни на расизма в Америка“, а самият филм показва какво стои зад тази омраза. Той вижда „Следотърсачите“ като повратен момент – символ на промяната в 50-те години, когато киното започва да изследва по-тъмните аспекти на американската психика.
Спилбърг споделя сходно възхищение, но се фокусира върху визуалния стил на Джон Форд. Преди да започне работа по всеки нов филм, той често гледа „Следотърсачите“, защото я намира за източник на вдъхновение. „Форд е като художник – той уважава кадъра, а не само действието в него“, казва режисьорът.
)