„Ужасните“ групи, които Джоуи Рамоун е искал да унищожи

И добавя: „Започнахме през '74-та и единственото, което се въртеше по радиото, беше диско, докато преди това можеше да чуеш велика музика като The Kinks, The Who, The Beatles и всички останали“.

„Чуваше се Си Дабълю Маккол с онази „песен за камионите“, чуваше се Captain & Tennille, а после и Boston, REO Speedwagon, Journey, Foreigner, Toto, Kansas, Styx...“, спомня си той със смях.

И допълва: „Преживях тези глупости. Помня ги. Беше ужасно. Имаше нещо наистина свежо, отличително, уникално и вълнуващо в това, което правехме ние“.

Невъзможно е да се говори за пънк революцията, оглавена от Ramones, без да се навлезе в добре познатите разкази за кризата на рокендрола през 70-те години на миналия век.

Макар по онова време терминът „нова вълна“ да е бил охулван, а впоследствие и напълно присвоен от корпоративните лейбъли за цял куп по-комерсиални имитаторски групи, в средата на десетилетието наистина се надига нещо ново. Глам рокът вече е проправил пътя – първият знак, че на рок света му е доскучало от прекалената сериозност и застоя на изпълнителите, все още вкопчени в наследството на Уудсток, чийто хипи идеал се е превърнал в лоша шега, пише Far Out Magazine.

Дори половин век по-късно прогресив рокът все още е обект на подигравки в популярната музика. Групи като Yes и Emerson, Lake & Palmer се споменават в рок историята почти единствено когато се обсъжда експлозията на пънка. Но е имало и явно отвращение към стадионните чудовища на деня – Led Zeppelin и The Rolling Stones, за които се е смятало, че са се превърнали в раздути пародии на самите себе си, далеч от онова, което е правело рока толкова вълнуващ само десетилетие по-рано. На първия си концерт през 1975 г. Sex Pistols изпълняват предимно кавъри на Small Faces, The Who и дори The Monkees.

Диското наистина предлага музикални бисери като Chic и Дона Съмър, а дори колегите на Ramones от CBGB – Blondie, потапят пръсти в него и създават вечния хит „Heart of Glass“. Но рок сцената действително е лишена от всякаква опасност, неотложност или сексапил, когато квартетът от Куинс за първи път запалва турбото на своя гаражен рок. Джоуи веднага изброява най-големите виновници, връщайки се към изгубените години на класациите.

Тези групи не изчезват – всъщност Toto, Journey и REO Speedwagon постигат огромни успехи през 80-те. Но войната, поведена от Джоуи и пънк поколението, е спечелена убедително от новата вълна. Образът на четиримата облечени в кожа младежи от обложката на албума „Ramones“ от 1976 г. все още излъчва завладяваща енергия и привлича бъдещите поколения по начин, по който албум като „You Can Tune a Piano, but You Can’t Tuna Fish“ никога няма да може.