Албумът от 1979 г., към който Ози Озбърн е бил "щастливо пристрастен"

Така до средата на десетилетието Ози Озбърн напълно заслужено получава прозвището „Принцът на мрака“.

Историята на Озбърн е добре позната и често е сочена като класически пример за рокендрол начин на живот. През 1979 г. той е уволнен от Black Sabbath заради проблеми с алкохола и наркотиците, след което започва солова кариера.

С нова група зад гърба си, в която блести китарният герой Ранди Роудс, Ози издава дебютния си солов албум „Blizzard of Ozz“. Той и до днес остава едно от най-великите му постижения.

Ози се влюбва толкова дълбоко в албума, че сравнява усещането с „пристрастяване“ – думи, които имат особена тежест, идвайки от човек, известен с битките си със зависимостите.

„Обичам Брайън Джонсън, но за мен моят добър приятел, покойният Бон Скот, беше най-добрият певец, който AC/DC някога са имали. Този албум беше като пристрастяване за мен“, казва той за творбата, съдържаща хитовете „Highway to Hell“ и „Touch Too Much“.

Животът на Ози Озбърн е белязан от необикновени мащаби. Пътят, който го извежда от нощните клубове на Бирмингам до световната музикална сцена само за няколко години, е един от най-впечатляващите в историята на рока.

Ози се утвърждава като фронтмен на Black Sabbath, където заедно със своите колеги – китариста Тони Айоми, басиста Гийзър Бътлър и барабаниста Бил Уорд – помага за създаването на тежка форма на мрачен блус, която полага основите на жанра, днес познат като метъл, пише Far Out Magazine.

Това възраждане не е просто завръщане, а пълно преобразяване. Лишен от динамиката на групата, която определя ранните му години, Озбърн е принуден да се докаже отново, но този път по свои собствени правила. Това му позволява да еволюира от фронтмен до пълнокръвна солова икона, способна да оформя звученето си с ново ниво на контрол.

Предвид неразривната му връзка със света на метъла, Озбърн е един от най-компетентните коментатори по темата. В интервю за списание „Rolling Stone“ през 2017 г. той изброява десетте си любими метъл албума на всички времена, сред които попадат безспорни класики като „Led Zeppelin IV“ на Led Zeppelin, „British Steel“ на Judas Priest и „Cowboys From Hell“ на Pantera.

Той потвърждава любовта си към групата и в подкаста „Broken Record“: „Обичам AC/DC, те бяха велики. Бон Скот беше страхотен певец. Искам да кажа, Брайън [Джонсън] е добър, но аз предпочитам Бон. Те подгряваха Black Sabbath през 1971 г., мисля, в Сидни, Австралия. Ангъс [Йънг] свиреше директно и по същество – това харесвам в тях. Никой не може да се мери с Ангъс Йънг в този груув", казва тогава Ози.