След като подписват договор с Geffen Records през 1986 г., групата записва своя знаков дебютен албум „Appetite for Destruction“. Заглавието е повече от подходящо. Пътят им до издаването му е бурен и белязан от пънк корените им, отбелязва Far Out Magazine.
И допълва: „Групата е най-велика, защото обхваща толкова много различни стилове".
Той добавя: „Двата албума, които винаги си купувам, ако наоколо има касетофон, а аз не нося касетите си, са „Never Mind the Bollocks“ и „Queen II“.
Способността на Меркюри да преминава от една крайност в друга остава ненадмината, макар Роуз да не спира да опитва. Както самият той казва: „Пея с пет или шест различни гласа, които са част от мен. Не е престорено.“
Всички тези гласове са пропити с обожание към покойния фронтмен на Queen, който проправя пътя преди него.
В средата на 80-те години на миналия век Аксел Роуз, заедно със соло китариста Слаш, ритъм китариста Изи Страдлин, басиста Дъф Маккагън и барабаниста Стивън Адлър, създава хардрок групата Guns N’ Roses. Тяхната цел е проста: да се превърнат в най-дръзката банда на света.
Като група от млади хедонисти, единствено непоклатимата им отдаденост на рокендрола успява да задържи кораба на GNR на повърхността. За щастие, както доказва и приемът на „Appetite for Destruction“, тази петорка притежава талант за завладяващи композиции и компетентно сценично присъствие. Причината е, че освен любовта им към вдигането на шум, една от любимите им групи се гордее с изключителен професионализъм и усъвършенствано музикално майсторство.
Колкото и противоречив и непредсказуем да е, Аксел Роуз остава в историята като един от най-емблематичните фронтмени на рокендрола. Неговият характерен дрезгав глас и заразителна енергия привличат милиони фенове към култа на Roses в края на 80-те и 90-те години и до днес той остава значима фигура на музикалната сцена. С най-големия записан вокален диапазон в класическия рок, той определено има с какво да подплати самочувствието си.
Безспорно хардрокът на Led Zeppelin и стиловете на Робърт Плант и Джими Пейдж оказват дълбоко и очевидно влияние съответно върху Роуз и Слаш. В очите на Аксел обаче една друга британска група изпреварва Led Zeppelin особено когато става дума за нейния харизматичен лидер.
През 2018 г. Роуз говори за дългогодишната си любов към Queen, като специално възхвалява покойния им фронтмен Фреди Меркюри. „За мен е лесно – Queen е най-великата група, а Фреди е най-великият фронтмен на всички времена“, казва той пред списание „Атлас“.
Това е нещо, което и самият той се стреми да включи в музиката си. Макар групата, на която е вокалист, да произлиза от пънк сцената на Западното крайбрежие, отчасти вдъхновена от емблематичните концерти на The Clash в региона, бандата на GNR не иска да се вписва в нито една сцена. Този радикален индивидуализъм идва от безгрижния дух на Queen.
Както обяснява необичайно откровеният фронтмен: „Ако като дете не се бях държал за текстовете на Фреди Меркюри, не знам къде щях да бъда. Той ме научи на всички форми на музиката... отвори съзнанието ми. Никога не съм имал по-голям учител в живота си".
Това далеч не е първият път, в който Роуз споменава британската четворка. В интервю за „Ролинг Стоун“ през 1989 г. той разкрива, че вторият албум на Queen, „Queen II“, е един от любимите му за слушане по време на турне. „Все още си имам любимци, като Pistols, ELO и Queen“, обяснява Роуз.
Тази комбинация доста точно описва остротата и величието на неговата собствена група. Може би в него има повече от ръмжащия гняв на Джон Лайдън, отколкото от този на Меркюри, но способността на певеца на „Bohemian Rhapsody“ да се раздава докрай е ясно видима в това, което предлага и Роуз.
)