Класическият рок изпълнител, когото Аксел Роуз определя като недостижим

След като подписват договор с Geffen Records през 1986 г., групата записва своя знаков дебютен албум „Appetite for Destruction“. Заглавието е повече от подходящо. Пътят им до издаването му е бурен и белязан от пънк корените им, отбелязва Far Out Magazine.

И допълва: „Групата е най-велика, защото обхваща толкова много различни стилове".

Способността на Меркюри да преминава от една крайност в друга остава ненадмината, макар Роуз да не спира да опитва. Както самият той казва: „Пея с пет или шест различни гласа, които са част от мен. Не е престорено.“

Всички тези гласове са пропити с обожание към покойния фронтмен на Queen, който проправя пътя преди него.

В средата на 80-те години на миналия век Аксел Роуз, заедно със соло китариста Слаш, ритъм китариста Изи Страдлин, басиста Дъф Маккагън и барабаниста Стивън Адлър, създава хардрок групата Guns N’ Roses. Тяхната цел е проста: да се превърнат в най-дръзката банда на света.

Като група от млади хедонисти, единствено непоклатимата им отдаденост на рокендрола успява да задържи кораба на GNR на повърхността. За щастие, както доказва и приемът на „Appetite for Destruction“, тази петорка притежава талант за завладяващи композиции и компетентно сценично присъствие. Причината е, че освен любовта им към вдигането на шум, една от любимите им групи се гордее с изключителен професионализъм и усъвършенствано музикално майсторство.

Безспорно хардрокът на Led Zeppelin и стиловете на Робърт Плант и Джими Пейдж оказват дълбоко и очевидно влияние съответно върху Роуз и Слаш. В очите на Аксел обаче една друга британска група изпреварва Led Zeppelin особено когато става дума за нейния харизматичен лидер.

Това е нещо, което и самият той се стреми да включи в музиката си. Макар групата, на която е вокалист, да произлиза от пънк сцената на Западното крайбрежие, отчасти вдъхновена от емблематичните концерти на The Clash в региона, бандата на GNR не иска да се вписва в нито една сцена. Този радикален индивидуализъм идва от безгрижния дух на Queen.

Това далеч не е първият път, в който Роуз споменава британската четворка. В интервю за „Ролинг Стоун“ през 1989 г. той разкрива, че вторият албум на Queen, „Queen II“, е един от любимите му за слушане по време на турне. „Все още си имам любимци, като Pistols, ELO и Queen“, обяснява Роуз.

Тази комбинация доста точно описва остротата и величието на неговата собствена група. Може би в него има повече от ръмжащия гняв на Джон Лайдън, отколкото от този на Меркюри, но способността на певеца на „Bohemian Rhapsody“ да се раздава докрай е ясно видима в това, което предлага и Роуз.