„Забраниха ни на няколко места“: текстът на Blondie, който някога скандализира публиката

Тогава кои мелодии биха попаднали в твоя личен „топ 10“ на несъзнателно слушани хиляди пъти парчета?

Представи си, че можеш по магически начин да видиш статистиката на цялата музика, която си чувал през живота си. Не говорим за онези песни, които си си пускал умишлено, а за тези, които просто са те заобикаляли навсякъде, където отидеш: в магазините, такситата, кафенетата.

Макар да е позната на почти всеки, „Heart of Glass“ някак си винаги остава в сянката на големите класики като „Rocketman“ или „Wonderwall“. И вероятно именно в това се крие нейното очарование. Тя е от онези музикални симбиози, които успяват да обединят феновете на диско, рок и пънк. Днес е еднакво вероятно да я чуеш и на детско парти, и в клуб.

Когато „Heart of Glass“ все още носела работното заглавие „The Disco Song“, посетителите на нюйоркския клуб CBGB я възприемали като шега. С развитието си, обаче, песента започнала да черпи вдъхновение от европейския електронен поп, повлиян от групи като Kraftwerk.

Стейн разказва, че финалната версия била записана с помощта на нова дръм машина и вече не звучала като типично диско. Деби Хари също променя част от текста – оригиналният ред „pain in the ass“ („голяма досада/трън в задника“) се превръща в „heart of glass“ („сърце от стъкло“), което прави песента по-подходяща за пускане по радиото.

Така „Heart of Glass“ става огромен хит, изкачва се до първото място в класациите в САЩ и Великобритания и се превръща в един от най-разпознаваемите сингли на епохата. Любопитното е, че въпреки „почистването“ на текста, Деби Хари оставя думата „ass“ в края на песента – нещо, което в края на 70-те предизвиква недоволство и дори забрани на някои места в Америка.

Днес, десетилетия по-късно, когато песни като „WAP“ се въртят по радиото без проблем, историята на песента изглежда направо невинна – още едно доказателство за това колко се е променило общественото възприятие за провокацията в музиката, пише Far Out Magazine.