Nirvana винаги са изглеждали като замесени от друго тесто в сравнение с много от по-ексцентричните рок звезди на своето време.
Това обаче не означава, че музикалното наследство, което Nirvana са ни оставили е по някакъв начин прекалено потискащо, отбелязва Far Out Magazine.
Класическото чувство на фронтмена, който винаги знае всичко, обаче, никога не умира лесно. И Кобейн не прави изключение от това правило. Той с удоволствие посочва точните области, в които неговата група превъзхожда останалите.
Нека вземем за пример случая с враждата му с Guns N’ Roses. Аксел Роуз може и да е бил фен на рокаджиите от Сиатъл в началото, но това бързо се променя след като осъзнава, че признанието няма да е двустранно.
Истината е, че високооктановия стил, огромните продукции и елемента на театралност, които Guns N’ Roses носят в себе си, просто никога не са се харесвали на вокалиста на Nirvana.
Обикновената разлика в гледните точки бързо се задълбочи и прерасва във взаимна вражда, довела до това Кобейн да създаде песен, която по същество може да се разглежда като „diss track“ срещу групата от Лос Анджелис.
Името на творбата е „Gallons of Rubbing Alcohol Flowing Through the Strip“ – хаотично парче в демо стил, което в крайна сметка се появява в лебедовата песен на Nirvana - студийният им албум „In Utero“.
Насмешката към към Guns N’ Roses не е трудна за улавяне. Самият Кобейн потвърждава в интервю от 1993 г., че песента е за „сцената с лака за коса на Guns N’ Roses в Лос Анджелис отпреди няколко години“.
Кобейн очевидно пък е бил човек с предпочитания към малко мръсотия и прах в буйните си кичури, се отбелязва още в статията.
70-те и 80-те години на миналия век блестят с буйна жизненост и безгрижно хедонистично настроение. В рязък контраст с това, Nirvana носят с музиката си определена доза мрак и меланхолия, излъчвайки съвсем различен, ярко отличаващ се индивидуален дух.
Гръндж пионерите, обаче, със сигурност не принадлежат към бляскавите и жизнерадостни стилове в рока, които предшестват появата и доказването им на сцената. Когато групата се изкачва до върха на успеха в началото на 90-те, мрачната ярост на алтернативния рок вече е пропила цялата индустрия. Nirvana са издигнати на свой собствен пиадестал, благодарение на своята необичайна и почти хипнотична уникалност.
Ако някой наистина е усещал най-отчетливо "пропастта" между Nirvana и останалата индустрия, това е Кърт Кобейн. Това обаче никак не го тревожи. Напротив. Кобейн усеща, че Nirvana може да предложи нещо истинско, което да докосне сърцата на хората по целия свят. Знае, че групата е началото на нещо съвсем ново. Такова, което може да достигне по-дълбоко и искрено до хората от всичко, което предишните носители на мантрата за секс, наркотици и рокендрол някога са успявали да предложат.
)