„Unchosen“: сериалът за зловеща секта, който не успя да разгърне потенциала си

„Unchosen“ не е тук, за да открива топлата вода. Целта му е да предложи предсказуема драма, която необяснимо е привлякла талантливи актьори като Шивон Финеран и Кристофър Екълстън. Затова е добре да подходите с ниски очаквания.

Сериалът е достатъчно забавен и неангажиращ, но в крайна сметка може да съжалявате, че не сте избрали друг начин да прекарате тези четири часа от живота си.

„Unchosen“ ни потапя в света на отцепила се християнска секта. Всички живеят в простота, благодат и хармония, следвайки учението на Христос за мир и любов към цялото човечество.

Мъжете и жените споделят поравно както домакинския, така и всеки друг труд. Те са блестящ пример за това какво е възможно, когато оставиш настрана патриархалните глупости и другите наслоявания, които се трупат около религиите. Всеки епизод е наслада, в която не се случва почти нищо, защото всички водят добър и благочестив живот, пише The Guardian в рецензия на сериала.

Във въпросното братство жените се грижат за дома и се подчиняват на мъжете, а мъжете се молят, осигуряват прехрана и си казват един на друг, че могат да правят каквото си поискат. Сектата се изолира от злия модерен свят, пълен с „неизбраните“. Разполагат със стационарни телефони и електрически кани, но отвъд това технологиите („проводници на порнография и мръсотия към душите ни“) са забранени.

Един ден, по време на пикник, над тях се разразява силна гръмотевична буря. Глухонямото момиченце Грейс (Оливия Пикъринг) погрешно приема шума за Грабването и хуква да се крие в гората. Майка ѝ Роузи (Моли Уиндзор) не се подчинява на заповедта на г-н Филипс жените да останат на място, докато мъжете търсят детето. Тя намира Грейс да се дави в езерце. Точно когато всяка надежда изглежда изгубена, красив непознат (Фра Фий) скача във водата и спасява детето. Той обаче изчезва, преди съпругът на Роузи – Адам (Ейса Бътърфийлд), и деверът ѝ Айзък (Астън Маколи) да пристигнат. Налага се да се извика линейка и след кратко колебание Айзък изважда смартфон от ръчно ушитите си панталони и се обажда.

Разбираме, че Адам определено е лошият герой, защото упражнява съпружеските си права дори когато Роузи очевидно не е в настроение. Затова не е изненада, когато той публично заклеймява брат си пред братството за притежанието на „проводник на порнографията“. Айзък е отлъчен и заключен в спалня, докато съпругата му Хана (Алекса Дейвис) ражда поредното им дете. В същото време лоялността на лошия Адам е възнаградена и той е провъзгласен за старейшина.

Междувременно Роузи има все по-живи фантазии за красивия непознат. Ситуацията се усложнява, когато той се появява на вратата ѝ, представя се като Сам и моли за помощ, тъй като няма къде да отиде. Тя превързва раната, която Сам твърди, че е получил при спасяването на Грейс, и го настанява в кокошарника за през нощта. Там той започва да получава ретроспекции, свързани със свещеници, затвор и... рибна фабрика. Тези проблясъци ни подсказват, че нашият ранен герой може би има минало, за което Роузи трябва да се тревожи, колкото и привлекателен да е той в сравнение с противния ѝ съпруг.

Нещата се влошават все повече – копнежите се засилват, властта покварява, разкриват се пороци и се налага да се правят опити за бягство. Всичко това би могло да бъде вълнуващо, ако сценарият беше нещо повече от посредствен („Правилата са Божието слово. Дори когато сърцето казва друго.“), а героите – нещо повече от шахматни фигури.