Именно това реабилитиране води нашия антигерой до седмия му албум и е причината той да продължава да побеждава по собствените си правила.
„Винаги съм бил обсебен от отмъщението, може би по не особено здравословен начин“, усмихва се той, припомняйки си как като дете „се е чувствал като аутсайдер.
"Стана ми полезно да си казвам: „Е, майната им на тези хора", казва той.
„Основах групата, когато бях на 15, и веднага се превърнахме в нещо много противоречиво. Разделящо мненията“, казва той.
„Харесваше ми тази нагласа „аз срещу света“, признава той днес.
И допълва: „Служеше ми като дете, защото бях малко по-странен. Не бях особено социален. Нямах много приятели. Но се чувствах добре, усещайки, че имам какво да доказвам. Че имам нещо, което струва нещо на този свят".
Това, което Анди осъзнава през последните няколко години обаче, е, че отмъщението „всъщност е доста кухо, безинтересно и празно“.
„Стигнах до извода, че отмъщението всъщност не е това, което изглежда, защото в него няма победа", казва Анди за !Kerrang.
Израснал като обект на подигравки сред определени рок фенове, Анди Биърсак с пълно право би могъл да таи злоба. Но вместо да търси начин да си го върне на онези, които са се съмнявали в него, той прекарва живота си с Black Veil Brides, доказвайки им, че грешат – и то по възможно най-шумния начин.
Отмъщението може да бъде сладко. Ястие, за което често се казва, че е най-добро, когато се сервира студено. Но Анди Биърсак е открил, че е също толкова добро и горещо. Да натриеш носа на някого, доказвайки му, че греши, година по-късно, или да му кажеш веднага да върви по дяволите – и двете вършат работа.
Анди често е имал към кого да отправи подобно послание. Всеки път, когато Black Veil Brides са се сблъсквали с трудности (и в гласа му се долавя лека гордост, когато казва, че в един момент търсене в Google за групата му е показвало повече хейтърски резултати за това как той е „най-лошото нещо, случвало се на рока“, отколкото нещо полезно за феновете), тази нагласа им е помагала. Давала им е гръбнак. Карала ги е да се борят. Помагала е на Анди да се защитава, вместо да бъде смачкан.
„Но трябва да разберете, че по онова време аз съм просто тийнейджър, а хората казваха, че съм най-лошото нещо, което се е случвало на света на музиката. Имаш два пътя – или се сриваш и позволяваш това да те унищожи, или поемаш по моя път, който беше изпълнен с инат и отношение от типа на: „Майната ви, ще ви отмъстя", споделя Анди.
Вокалистът на BVB е станал много, много добър в отвръщането на удара. Първия път, когато Black Veil Brides свирят на фестивала Download, той си показва задника в отговор на дъжд от бутилки. Това се случва, когато е едва излязъл от тийнейджърските си години. Ако е отвръщал твърдо, то е било, защото в противен случай вероятно е щял да бъде смазан. Такава е младостта.
Това е манталитет, който той притежава от дете, когато е спортувал. Днес Анди има татуировка с думите „Бъди войн“ на ръката си – мотото, което баща му, треньор по професия, е изписвал на екипа му преди мачове, обикновено с твърдото напътствие: „Излез и им покажи какво можеш".
Той свободно признава, че не може да спре да се ядосва, когато хората говорят глупости, и че си прави екранни снимки на най-добрите попадения, „за да ги каталогизира в ума си“. Но гледната му точка се е променила. Това, което най-накрая е разбрал, е, че това е една безкрайна и в крайна сметка безсмислена война.
Вместо това, рамката на новия албум на Black Veil Brides е обратната страна на отмъщението: реабилитацията. Защото, както става ясно за мъж в средата на 30-те си години, а не за тийнейджър, внезапно озовал се под светлините на прожекторите и на мушката на целия свят, това е много по-добър термин за това, което всъщност е успехът на Black Veil Brides.
Новият албум „Vindicate“ е продуциран изцяло от бандата и е създаден по техен собствен график, като пилотният сингъл „Bleeders“ излезе преди две години. Това го прави и доста освободен албум. По-тежък от обикновено („Има седемструнни китари навсякъде“) и с моменти на яростна енергия. Той представя Black Veil Brides в етап, в който тяхната пищност е просто част от същността им. В музиката се прокрадват нюанси, напомнящи за „Суини Тод“, а на други места се включват пълноценен оркестър и госпъл хор.
„Много ни е трудно да направим нещо, което да не е „театрално“, смее се Анди. „Това е заложено в ДНК-то ни. На този етап определено не водим съзнателен разговор от типа на: „Хайде да го направим драматично“. Просто мисля, че така правим нещата".
В албума има и специално участие от Роб Флин от Machine Head в парчето „Revenger“. От артистична гледна точка Анди намира идеята за подобни колаборации, направени „в името на цифрите“, за доста куха, макар да разбира математиката зад тях. Но в този случай връзката е по-дълбока.
„Роб беше един от първите хора в уважавана метъл група, който каза: „Хей, тази банда е страхотна и вие грешите за тях. Това беше наистина показателно за нас, защото изведнъж започнаха да ни критикуват в американската преса, а Роб излезе и заяви: „Хей, тази група е наистина страхотна. Трябва да ги чуете. Китаристите им са направо откачени. Грешите за тях.“ Той беше първият човек с такова уважение в метъл света, който говореше за нас по този начин“, разказва Анди.
)