„Обществото обръща хората едни срещу други. Кога ще спреш да бъдеш част от това?“: зад кулисите на яростния нов албум на Pupil Slicer

Pupil Slicer се завърнаха с убийствен нов сингъл, „Fleshwork“, и обявиха, че третият им едноименен албум ще излезе на 7 ноември.

„Наистина бях разлепила мистериозните плакати“, казва вокалистката и китаристка Кейт Дейвис. „Накрая ги откраднах всичките. Взех ножичка за нокти от един от щандовете за мърчандайз. Върху един от тях някой беше повърнал...“

Прекрасно. Но усещането за леко замайване вероятно е подходящо за албума. Кейт го нарича най-тежкия и агресивен, който са правили досега, по-суров от изпипаното до съвършенство 5/5-звездно издание „Blossom“.

След излизането на заглавното парче, както и на двата предишни сингъла „Black Scrawl“ и „Heather“, ремиксирани за албума, е време да научим повече за третата глава на Pupil Slicer.

— Разкажи ни за новото парче, „Fleshwork“!

— В каква посока се движат текстовете?

Британските метъли Pupil Slicer току-що издадоха изпепеляващо ново парче и дадоха старт на следващата си ера. Кейт Дейвис ни въвеждат в света на „Fleshwork“, пише Kerrang!

— Има една забавна история. HEALTH ни казаха, че трябва да направим колаборация в някакъв момент и да им изпратим рифове, когато имаме нещо. Така аз и Джош изсвирихме основния риф, изпратихме го на HEALTH и те отговориха: „Супер, но не мисля, че това ще се случи в следващите няколко години.“ Така че просто го използвахме, а аз написах синтезатори, каквито си мислех, че HEALTH биха добавили, и готово, работата е свършена. Това е нещо като капсулация на отношението и яростта в албума и общите теми, но също и звуково, тласка ни към желанието за истинска клубна песен за хедбенг, на която всички ще откачат. И честно казано, свирихме я на четири концерта досега и всеки път някой идваше и питаше: „Каква, по дяволите, беше тази песен?“ Така че работи. Доста е зарибяваща.

— Познавате ме, всяка песен ще има някакви нишови препратки. Тази съдържа елементи от анимето „Chainsaw Man“. Става дума за това как те превръщат в чудовище срещу всички около теб и каква отговорност носиш като част от зъбно колело в машина. Обществото е създадено да настройва хората едни срещу други, защото това генерира приходи от реклами, това генерира политическа инерция: да накараш всички да се мразят. В кой момент участието ти в това става прекалено? Къде е твоята отговорност? Колко се отказваш и се носиш по течението? Изисква много усилия да си в крак с нещата, но в един момент си казваш: „Е, този шоколад, който купувам, буквално идва от детски робски труд в Африка.“ В кой момент ще решиш: „Ще се опитам да не бъда част от тази система?“ Това е изследване на тези мисли, което се вписва в общия обхват на албума.