Учени се опасяват, че последният експеримент с генно редактиране на ембриони отваря „кутията на Пандора“

Въпреки че ембрионите не са били износени докрай, изданието „Сайънтифик Американ“ съобщава, че изследването може да положи основите за още по-противоречиви разработки.

Комор твърди, че при липсата на строг регулаторен надзор в САЩ, Егли и колегите му може да са нарушили съществуващо „джентълменско споразумение“ в областта. Според нея този вид изследвания „отваря кутията на Пандора“.

„Възможно е някои от потенциално вредните ефекти да не се проявят до раждането“, коментира пред вестника Ана Илтис, биоетик от университета „Уейк Форест“, която не е участвала в изследването.

„Все още има работа за вършене, преди да стигнем до този етап, но това изследване ни доближава до целта“, казва пред „Ню Йорк Таймс“ Нейтън Треф, съавтор и главен клиничен директор на „Нуклеус Дженомикс“.

Ново изследване, използващо по-прецизна техника за генно редактиране на човешки ембриони, разпали отново ожесточения дебат в научните среди. Според критици подобни експерименти са „първа стъпка към редактиране на ембриони с цел подобрения“, което повдига сериозни етични въпроси.

Редактирането на гените на човешки ембрион остава изключително спорна тема, особено след като преди осем години китайският учен Хъ Цзянкуй шокира света. Той използва популярната техника CRISPR, за да модифицира ембриони, които впоследствие бяха износени и родени.

Поддръжниците на технологията твърдят, че тя може да ни позволи да лекуваме болести по изцяло нови и ефективни начини. Противниците обаче я сравняват с евгеника, предупреждавайки, че може да създаде опасен прецедент, позволяващ на родителите да избират определени желани черти за децата си.

Не е изненадващо, че последният опит за редактиране на човешки зиготи (ембриони в най-ранния им едноклетъчен стадий) отново предизвика полемика. В научен труд, който все още не е преминал рецензия, екип, ръководен от генетика от Колумбийския университет Дитер Егли, използва техника, наречена „базово редактиране“. Тя представлява промяна на единична верига от ДНК, като в случая са редактирани два геномни участъка.

Генетикът определя последното проучване като „първа стъпка към редактиране на ембриони с цел подобрения“, подчертавайки колко спорен остава този научен клон. Изследването е подкрепено и от „Нуклеус Дженомикс“ – компания, която извършва скрининг на инвитро ембриони за генетични заболявания и вече е била обект на критики заради своите твърдения, пише Futurism.

За своето изследване Егли и колегите му са се насочили към два геномни участъка, свързани с гени за управление на холестерола и производството на хемоглобин. Според научния труд изборът им се дължи на факта, че „те са добре проучени в контекста на соматичното генно редактиране, а не заради терапевтичен потенциал в зародишната линия“.

Резултатите обаче не са напълно задоволителни. Един от проблемите е, че много от редактираните ембриони са показали мозаицизъм – явление, при което в един организъм съществуват клетки с различен генетичен състав. Както посочва „Ню Йорк Таймс“, това може да доведе до медицински проблеми, ако зиготите се развият до ембриони и в крайна сметка до бебета.

„Това, което те всъщност правят, е да предоставят на „подобрителите на бебета“ наръчник за действие, който прекрачва етичните граници“, заявява пред вестника Фьодор Урнов, генетик от Калифорнийския университет в Бъркли, който не е участвал в проучването.