"Дори искреността не гарантира разбиране": Анди от Black Veil Brides сподели кой е бил най-трудният урок в живота му

С пръсти, здраво впити в стойката на микрофона, Анди Биърсак застива в мълчаливо съзерцание, докато последните акорди на Knives And Pens отекват под сводовете на лондонската OVO Arena Wembley.

В продължение на пет секунди той сякаш едновременно успява да се наслади и да осъзнае мащаба и магнитуда, който групата му е успяла да изгради през годините.

„Беше толкова смиряващо преживяване“, сияе Анди в разговор с журналист на Kerrang! 9 месеца по-късно.

Въпреки това, когато BVB красиха корицата на K! малко преди това шоу, Анди обеща „пълната“ си отдаденост на писането на седмия им албум. Сега, под формата на необуздания нов сингъл Hallelujah, това обещание видя бял свят.

В ексклузивно интервю Анди ни отвежда дълбоко в следващата глава от историята на Black Veil Brides…

Ето го и част от него:

Как премина турнето в САЩ миналия месец с BABYMETAL и Bloodywood?

Как разбрахте и почувствахте, че именно Hallelujah е песента, която подобаващо да представи седмия ви албум?

Какво послание се опитвахте да предадете чрез следната част от текста: „Те почитат екрана - прекланят се пред цифровото светилище / Изисквайки чистота, докато гният отвътре“ (‘They worship the screen, the digital shrine / Demanding purity while rotting inside’)?

След триумфа на сцената в Уембли, Black Veil Brides се завръщат с огнен заряд в новия си сингъл Hallelujah – предвестник на седмия им албум, в който фронтменът Анди Биърсак вплита лични прозрения за емпатията, разтърсващите идеологически обрати в живота му и мълчаливото примирение пред онова, което остава извън човешкия контрол.

- Беше наистина неповторимо преживяване, защото в нашата "сцена" рядко има групи, с които можем да тръгнем на турне без предварителни предразсъдъци за нас. Голямата част от публиката на BABYMETAL идва от свят, който Black Veil Brides не познава. Да можем да свирим за хора, които не знаят, че стереотипно би трябвало да не ни харесват, и да видим положителната им реакция, беше наистина страхотно! Bloodywood ме "отвяха". Шоуто, което изнесоха, бе невероятно изпипано. Това, което те представят на публиката, е наистина уникално и направено с огромен професионализъм. Членовете на бандата са прекрасни, наистина мили хора. Музиката им е завладяваща амалгама, която вплита богатото им културно наследство (бел. ред. Bloodywood са от Индия) с динамично хеви метъл изпълнение, съпроводено от хореографирани движения и разнообразна инструментализация.

- Докато добие финалния си вариант, песенра премина през около 15 различни версии, но чувствах, че в нея откривам нещо наистина специално. Това е сред моментит, в които просто започваш да усещаш „магията“ на изкуството. За нея се говори, че е една от песните ни с най-тежко звучене, но истината е, че в албума има такива, които я превъзхождат в този аспект. Албумът, който предстои да издадем, цялостно е с по-тежко от традиционното звучене на Black Veil Brides. Намирам, че именно Hallelujah е емблематичната песен, която задава посоката за това накъде отива групата, а едновременно представлява и добър знак и преход за феновете от старата школа. В нея са вплетени доста елементи, типични за старото звучене на Black Veil Brides.

- В библейския корпус можем да открием множество препратки към „вътрешната“ и „външната“ група – и страха от това да бъдеш отхвърлен. Непрекъснато ставам свидетел на проявленията му в заобикалящия ме свят. Някой казва: „Това нещо е гадно“. След това всички един по един започват да се съгласяват и да следват това мнение. Изумява ме това колко бързо се изменят и променят нещата, които хората намират за "идеологически приемливи". Те се променят постоянно. Голяма част от предстоящия ни албум е фокусиран именно около безсмислието да се чувстваш по този начин и как чувството за истински комфорт с това кой си е единственият начин да се справиш с този феномен. Ще си призная, че лично аз се колебая между тези две неща.

"За мен определено представлява интерес как емпатията има силата да трансформира. Пламенният ми атеизъм в началото на двайсетте постепенно бе смекчен от състраданието, което изпитвах към вярващите около мен. Не исках вече да се гневя на тяхната духовна структура – започнах да се питам: как можем да запазим добротата, надеждата и съпричастността си, когато животът ни изправя пред идеологически промени? Най-трудният урок за мен напоследък беше да приема, че независимо колко искрени са действията ми, шансът да бъдат разбрани погрешно винаги остава. И че това е извън моя контрол. Вярвам, че съм емпатичен човек, че ме е грижа за другите – но не е моя работа да ги убеждавам в това. Изкуството не бива да е трибуната, от която се доказваш като добър човек. Не съм винаги мил – понякога съм арогантен, груб, несъвършен. Но стигнах до мир със себе си, знаейки, че всичко, което мога да направя, е да бъда възможно най-добрата си версия. Всичко друго е шум", казва фронтменът на Black Veil Brides.