Някои герои може да са изглеждали безобидни, но като малки сме се крили зад възглавниците при лика им. Такива са например Котаракът с шапка или Чъки от „Детска игра“.
Други, обаче, си остават в съзнанието като истински ужасяващи фигури, травмирали цяло поколение зрители.
Тези персонажи не просто плашат; те формират възприятията ни за страх, опасност и границите на въображението.
Дори години по-късно, споменът за тях кара сърцето ни да забие по-бързо и показва колко силно изкуството може да се запечата в детското подсъзнание.
Когато порастваме, понякога ни е необходимо да изгледаме само един филм, за да остави отпечатък върху съзнанието ни за цял живот. Толкова дълбок, че дори като възрастни да продължим се страхуваме от определени персонажи и да останем неспособни да се отървем от ужаса, който са ни вдъхнали като деца.
Сред тях е Другата майка от „Коралайн и тайната на огледалото“ – ужасяваща версия на родителя на Коралайн с копчета вместо очи, която се превръща в тънко, паякообразно същество. Дори спокойният ѝ човешки облик е смущаващ. Когато, обаче, разкрива истинската си форма, страхът става почти непоносим, пише Far Out Magazine.
Госпожица Трънчбъл от „Матилда“ е друг персонаж, оставил траен отпечатък. Директорката на училище „Крънчем Хол“ управлява децата с желязна ръка и изблици на ярост, като се превръща в символ на авторитет, пред който децата се чувстват безпомощни. Жестоките ѝ действия, като въртенето на Аманда Трип във въздуха за плитките ѝ, са сцени, които децата помнят дълго.
Ловецът на деца от „Чити Чити Банг Банг“ е класически пример за детски кошмар. Робърт Хелпман създава персонаж, който примамва деца в клетка с близалки, а плавните му движения на екрана усилват усещането, че може да скочи и да ги грабне. Този образ остава символ на страха от непознати и опасността, дебнеща отвън.
Не по-малко страшна е Великата върховна вещица от „Вещиците“. Анджелика Хюстън я превръща в елегантна, привлекателна фигура, но под тази фасада се крие отвратително чудовище, способно да превърне всяка сцена в кошмар, особено финалната...
И, разбира се, Бледият мъж от „Лабиринтът на фавна“ – гротескно създание с очи в дланите на заострените си ръце, увиснало тяло и зловеща аура, което стои неподвижно, докато младата Офелия се доближава. Всяко негово потрепване или движение превръща сцената в истински кошмар.
)