В „Момичета“ той изигра Адам Саклър – проблематичното гадже на също толкова неуравновесената Хана Хорват, героинята на Дънам.
„Това точно описва какво прави той толкова красиво, защото едновременно служи на ролята, на историята и на режисьора, но в същото време винаги търси и други неща и се противопоставя“, обяснява режисьорът.
Дори нещо толкова просто като промяната в изговарянето на една дума (в случая с „Франсис Ха“ Баумбах отбелязва начина, по който Драйвър е казал „невероятно“) е достатъчно, за да окаже въздействие.
„Понякога трябва да се извадиш от собствения си ритъм“, вмъква Драйвър.
Очевидно става въпрос за това да предизвикваш себе си, без да изоставяш изискванията на режисьора, който в крайна сметка е твой ръководител.
Това със сигурност не беше най-добрият му момент, но поне показва, че има амбиция.
В наши дни Адам Драйвър е най-известен с ролята си на Кайло Рен в поредицата „Междузвездни войни“, а участията му във филми като „Домът на Gucci“ и „Мегалополис“ го утвърдиха като звезда от най-голям калибър.
Някои от нас обаче не могат да забравят хипстърското му начало с роли в очарователната комедийна драма „Франсис Ха“ на Ноа Баумбах и Грета Гъруиг, както и в сериала „Момичета“ на Лена Дънам, който се превърна в своеобразна капсула на времето за милениъл поколението и му позволи да пробие в индустрията.
Като възстановяващ се зависим със склонност към насилие и манипулация, Драйвър върши страхотна работа, показвайки и по-меката си страна, което го превръща в може би най-комплексния персонаж в сериала. Някои фенове го ненавиждат, докато други не могат да се накарат да го мразят, и именно тази противоречивост отразява неговия безспорен актьорски талант, отбелязва Far Out Magazine.
Той никога не е и възнамерявал да изиграе такъв уникален герой по черно-бял начин, дори и да е било изкушаващо да подчертае отблъскващите страни на личността му. Драйвър перфектно балансира светлината и мрака в героя си – понякога ни очарова, а в други моменти ни предава.
Появата му във „Франсис Ха“ се случва в същата година, в която започва участието му в „Момичета“, а подходът му към актьорската игра моментално пленява Баумбах, който оттогава си сътрудничи с Драйвър многократно. Най-забележителното им съвместно начинание е отличената с „Оскар“ „Брачна история“, която му донася втора номинация за наградата на Академията след тази за „Черен в клана“ година по-рано.
Баумбах е знаел, че се е натъкнал на невероятен талант – нещо, което потвърждава и Дънам, която е била силно впечатлена от начина, по който Драйвър е използвал инициативата си по време на прослушването за „Момичета“. В интервю за The Hollywood Reporter тя отбелязва, че Драйвър се е появил и „просто е направил най-удивителното и странно прослушване“. Нищо чудно, че е получил ролята.
В статия за The New Yorker Баумбах, който го е режисирал и в „Историите на Майровиц“ и „Бял шум“, описва подхода на Драйвър към актьорството като форма на „добронамерен бунт“ – едновременно изпълнява това, което му е казано, но и разширява границите на своето изпълнение.
Драйвър е наистина един от най-утвърдените актьори на своето поколение и изглежда вероятно в крайна сметка да спечели „Оскар“ – стига да избира повече заглавия като „Брачна история“ и „Истинският Люин Дейвис“, вместо поредната кинематографична катастрофа като „Мегалополис“.
)