Тройният успех може да изглежда като кулминация на кариерата му, но Кери сам признава, че истинското удовлетворение идва по-късно – в черната комедия с Бен Стилър, където героят му открива истинска връзка с публиката.
„Също така чувствам, че „Шоуто на Труман“ или „Блясъкът на чистия ум“ са неща, които бяха един вид универсални вибрационни бутони или нещо подобно“, казва той. „Не знам как да го опиша. То резонира с хората и все още го прави".
„Шоуто на Труман“ се превръща в един от най-прозорливите филми на 90-те, изследвайки живота на мъж, изигран от Кери, който не подозира, че е звезда в телевизионен сериал, гледан от милиони по света.
Същото може да се каже и за другия любим филм на Кери, „Блясъкът на чистия ум“.
Би било трудно да се опише несравнимият възход на Джим Кери като комедийна суперзвезда на човек, който не е израснал през 90-те години на миналия век. Той буквално успява да завладее света на комедията и да се превърне в истинска суперзвезда – нещо, което не се вижда всеки ден.
В ранните си дни на стендъп комик Джим Кери е бил възприеман като странен, почти авангарден артист, но през 1994 г. той успява да "взриви" кино индустрията. В рамките на една година той участва в три хитови филма – супергеройското фентъзи „Маската“, неподражаемата физическа комедия „От глупав по-глупав“ и невероятните лудории в „Ейс Вентура: Зоодетектив“. С това Кери ясно дава да се разбере, че мястото му на сцената е запазено за дълго, дълго време.
„Обожавах това, което правех в „Кабелджията“, споделя Кери. „„Героят ми е израснал пред телевизора и с предаванията, които гледа. По този начин успява да намери и общи теми с хората. Проблем, който е актуален все още в съвременната комуникация. Затова този аспект на ролята е особено важен за мен", споделя любимецът на публиката.
„Кабелджията“ е посрещнат с по-умерени отзиви в сравнение с предишните му филми, но със сигурност доказва, че той не е длъжен да разчита на типичните си номера във всяка роля. Филмът на моменти е изненадващо мрачен и показа, че актьорът е готов да поема рискове. Изненадващо, по-късно той открива, че именно по-драматичните му роли са оставили най-трайното въздействие.
Тъй като дебютира преди риалити телевизията да набере популярност, той се възприема и като пророческо предупреждение за ефектите, които неволната слава може да има върху обикновените хора, превръщайки се в сложно изследване на човешката психика.
Вторият филм изследва връзката между бивши любовници, изиграни от Кери и Кейт Уинслет, които решават да се изтрият взаимно от спомените си след тежка раздяла. Това е решение, за което и двамата съжаляват и се опитват да възстановят спомените си, превръщайки филма в сложна деконструкция на идентичността, себеизрастването и психологическото въздействие на мисъл, която мнозина имат след болката от разбито сърце.
И двата филм бележат финансов успех и печелят множество значими номинации за „Оскар“, въпреки че самият Кери не е отличен лично. Остава усещането, че той не е получил уважението, което заслужава за способността си да поема такива рискове като актьор, което го довежда до кратък период, в който излиза от светлината на прожекторите. За щастие, той се завръща триумфално през новото десетилетие с впечатляващата си роля във филмите „Соник: Филмът“, които помогнаха да го представят на много по-млада аудитория.
)