Робин Уилямс често е бил поставян в рамки, но истината е, че той е един от най-гъвкавите актьори на своето поколение. Без да го е планирал предварително, голяма част от кариерата му се оформя от способността му да преминава естествено между комедия и драма. С всяка своя роля той успяваше да докаже, че владее и двата жанра еднакво добре, макар че понякога хората се чудеха дали постепенно не се ориентира повече към единия от тях.
Уилямс винаги е подчертавал, че изборът му не се е диктувал от жанра, а от качеството на ролята. За него важното е било дали даденият проект му дава възможност да разгърне себе си и да докосне публиката.
„Мисис Даутфайър“ е може би най-яркият пример за това. Режисьорът Крис Кълъмбъс разполага няколко камери около Уилямс, за да улови всеки неповторим момент, който актьорът измисля на място.
Импровизациите били толкова много, че наличната лента свършила, а заснетият материал достигнал над 600 километра.
Той обяснява: „В началото тя звучеше като Маргарет Тачър. Уплаших децата до смърт. Казах си: не, не — трябва да е много нежна, много мила, и да казва ужасни неща с този нежен глас".
Идеята на самия филм, която буквално идва от консултант по разводи по време на първия му брак, била следната: „Не превръщай децата си в малки заложници. Отнасяй се с любов и уважение към тях и всичко може да бъде преодоляно".
Затова и голяма част от хората свързват наследството му най-вече с комедийните му творби. Филми като „Мисис Даутфайър“, „Флабър“ и „Беда на колела“ показват широкия диапазон на неговия талант – от неподражаемите импровизации до невероятната естественост пред камерата.
Процесът започнал още в подготвителния етап. Гласът на мисис Даутфайър се родил докато Уилямс експериментирал, а според Кълъмбъс той го намира буквално за десет минути. Самият Робин е описвал състоянието, в което изпада щом намери гласа и облече грима, като „демонично обладаване“ – усещане за пълна свобода и сливане с персонажа.
Според Кълъмбъс, всичко се подредило веднага след като се спрели на гласа. Макар някои елементи да се променили по време на снимките, основата, която били изградили около него, останала непокътната. Всъщност, както казва режисьорът, единственото, което окончателно завършило образа, били очилата — щом Уилямс ги сложил, всички разбрали, че персонажът най-сетне е напълно оформен.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)