ЕС договори намаляване на парниковите емисии с 90% до 2040 г.

Това се посочва в съобщение на Европарламента, разпространено в ранните часове на днешния ден и цитирано от световните агенции.

На практика новата цел ще изисква намаляване с 85 процента на емисиите, отделяни от европейските индустрии, като за останалата част страните ще могат да плащат на трети държави, започвайки от 2036 година.

Решението трябва да бъде окончателно одобрено от Европарламента и страните членки, преди да стане закон, но това обикновено е само формалност при вече постигнато съгласие, отбелязва Ройтерс.

Според Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) ЕС е на път да постигне целта за 2030 г. Съгласно климатичното законодателство на ЕС обаче се изисква и задължителна цел за 2040 г. Все още не е ясно кога новата цел ще влезе официално в сила.

Споразумението с Европарламента е резултат от продължителни дебати между страните от ЕС. Основата за целта за 2040 г. беше предложение, представено от Европейската комисия през юли, което сега е значително смекчен, припомня ДПА.

Използване на чуждестранни климатични кредити

Избягване на скок в разходите за отопление

Парниковите газове като въглероден диоксид, метан и азотен оксид допринасят за парниковия ефект и играят важна роля в глобалното затопляне.

Целта ще се преразглежда редовно

Еврокомисията ще оценява на всеки две години дали ЕС е на прав път и дали целта за 2040 г. остава съвместима с конкурентоспособността на Европа и научните открития.

Европейският съюз е договорил късно снощи юридически обвързваща цел за намаляване на парниковите емисии с 90 процента до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г., като 5 процента от това намаление да бъде постигнато чрез покупка на въглеродни кредити от чужбина.

ЕС вече имаше задължителни климатични цели и новото споразумение представлява още една междинна стъпка. До 2030 г. емисиите трябва да намалеят с 55 процента спрямо нивата от 1990 година. Блокът се стреми до 2050 г. да стане климатично неутрален, т.е. да не емитира повече парникови газове, отколкото могат да бъдат абсорбирани.

Притесненията относно икономическата тежест на мерките, напрегнатата геополитическа обстановка и предизвикателствата пред промишлеността предизвикаха съпротива в няколко държави членки, включително критики, че намалението от 90 процента е прекалено голямо.

Европейският комисар по климата Вопке Хоекстра заяви, че споразумението е прагматично и амбициозно, като предлага бързина, предвидимост и гъвкавост. Той добави, че то показва как действията за климата, конкурентоспособността и независимостта могат да вървят ръка за ръка и изпраща силен сигнал към глобалните партньори.

Макар че ЕС трябва да постигне съществуващите климатични цели чрез вътрешни действия, до 5 процента от новата цел за 2040 г. могат да бъдат постигнати от 2036 г. чрез покупка на въглеродни кредити от чужбина, макар че детайлите по тази схема все още трябва да бъдат финализирани.

Такива кредити биха позволили емисиите на парникови газове, генерирани в ЕС, да бъдат компенсирани от проекти в страни извън съюза, които отстраняват от атмосферата или съхраняват въглерод. Противниците на мярката обаче се опасяват, че икономически по-слабите държави от Глобалния Юг могат да си поставят по-ниски национални климатични цели, за да продават повече кредити, или че намаленията на емисиите могат да бъдат отчетени два пъти.

Преговарящите се споразумяха също да отложат с една година, от 2027 г. до 2028 г., включването на горива като бензин и природен газ в системата за търговия с емисии на ЕС. Целта е да се предотврати рязкото повишение на цените за потребителите на отоплениетo и бензинa.

В рамките на търговията с емисии компаниите трябва да притежават разрешителни за парниковите газове, които излъчват. Разширяването на системата, така че да обхване горивата, беше първоначално планирано за 2027 г. и ще засегне особено секторите на транспорта и строителството.

При необходимост Комисията ще може да предложи ново законодателство. Ако въглеродните поглътители, като горите или торфищата абсорбират по-малко въглероден диоксид от очакваното, целта за намаляване на емисиите може да бъде коригирана, предава БТА.