41
© Pixabay
Европа и светът се затоплят през последните петдесет години. Зимата на 2023 година беше една от най-топлите, а лятото на 2024 година постави абсолютен рекорд по горещи вълни. Как се променя климатът на България и какво да очакваме?
Европа и светът се затоплят през последните петдесет години. Зимата на 2023 година беше една от най-топлите, а лятото на 2024 година постави абсолютен рекорд по горещи вълни. Как се променя климатът на България и какво да очакваме?
Сезоните вече не са това, което бяха. Снеговалежите у нас се изместват към март и април. И дори в Рила и Пирин снежната покривка е с 30-40% по-тънка от нормата преди 20 години.
"Имаме нарастване на температурите през всички сезони. След 2000 година особено, повечето години са с отклонения над нормите, така че миналата година, 2024, беше най-топлата, която е регистрирана до този момент", обяснява Бочева.
Тогава в продължение на девет дни термометрите в Сандански всеки ден са показвали над 40 градуса – абсолютен рекорд за най-тежка гореща вълна у нас.
Климатичните промени не са само „все по-топло“. Те означават и нестабилност. Защо в реките няма достатъчно вода, след като според статистическите данни средните нива на валежите се запазват?
Температурни рекорди, горещи вълни, суша и нестабилните сезони не са просто метеорологични факти – те са предупреждение. Въпросът е как светът ще отговори на това предизвикателство.
"Фактът, че в ниската част на страната нямаме райони с постоянно задържаща се снежна покривка, по-скоро наблюдаваме петнист характер на снежната покривка и задържане за не повече от седмица. Означава, че действително поне моето поколение в детството си е гледало различна зима от тази, която имаме в момента", коментира пред БНТ доц. Лилия Бочева, НИМХ.
С 0,9 градуса средно се е повишила температурата в България от средата на миналия век до сега. Изглежда малко, но променя и климата, и средата, в която живеем.
"Тази година, 2025, лятото също се показва доста топло през юли, но там поредните дни бяха от порядъка на седем в района на Петрич и шест в района на Сандански. Не че преди не е имало такива температури, просто продължително задържане означава нещо различно, както за хората, така и за околната среда", посочи тя.
На разкопките на Хераклея Синтика, проф. Людмил Вагалински и хората от екипа му, усещат как се променят летата у нас. Проф. Людмил Вагалински: "Трудно е! Над 40 градуса на сянка – 42-43-44. Това лято пак имаше такива горещини. Намалявам работното време да речем от 6 до 12, защото след 12 не се диша и уредите дори отказват. Радвам се, че нямахме такива здравословни проблеми и никой не е пострадал, защото пък и работим с машини на големи дълбочини, взимаме мерки."
"По-слабият приток по-скоро се дължи не толкова на недостига на количество валежи, колкото на типа валежи, които падат, нараства приноса на краткотрайните интензивни валежи, каквито са летните валежи или каквито наблюдавахме и сега през есента, силни интензивни валежи, които водят по-скоро до бедствия в регионално и в локално, отколкото до принос към реките", изтъкна доц. Бочева.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)