Кървавите сцени може да не изглеждат като най-успокояващото зрелище, но страшните филми всъщност могат да имат терапевтичен ефект, особено в тревожни времена. Философи и психолози обясняват, че страхът е емоция, еволюирала, за да предупреждава за опасности и да помага на хората да избегнат вреда за себе си и за близките си.
За Хелоуин, например, мнозина активно търсят тази тръпка чрез филми, специално създадени да предизвикат страх. Това прави хорър жанра един от най-печелившите в Холивуд.
Парадоксът на ужаса
Парадоксалните предпочитания
Изследванията на Скривнър показват, че феновете на хоръра могат да се разделят на три основни групи:
По време на пандемията от Covid-19 феновете на хоръра проявяват по-висока устойчивост и по-често се съгласяват с твърдения като "приемам новините за пандемията с лекота" и "вярвам в способността си да премина през тези трудни времена."
Усъвършенствани симулации
"Страхът се превръща в безопасна практика за емоционално регулиране, позволявайки на мозъка да усъвършенства способността си да прогнозира и да се справя с бъдещи предизвикателства," допълва той, цитиран от dir.bg.
Терапевтичният ефект на ужаса
Според Скривнър: "Ужасяващото съдържание позволява на хората да изпитат страх в безопасна, контролирана среда. То дава възможност да понасят по-леко неприятни преживявания и да упражняват емоционалното мислене".
Марк Милър, научен сътрудник в Университета Монаш в Австралия и Университета в Торонто, описва този феномен: "Още от древността хората се питат защо ужасът ни привлича. Дори Аристотел е забелязал колко е странно, че сме привлечени от опасни, отвратителни и страшни неща, които инстинктивно би трябвало да избягваме".
През последните десетилетия психолозите започват да разкриват защо хората се увличат от страшните истории. Изследванията показват, че те активират процеси в мозъка, които помагат на хората да се справят с несигурността. Всъщност тези измислени ужаси могат да донесат реални психологически ползи, включително намаляване на тревожността.
Колтън Скривнър, психолог и автор на книгата "Morbidly Curious: A Scientist Explains Why We Can't Look Away", е посветил изследванията си на феномена на "болезнената любознателност". Според него: "Характеристиките на страшните истории са толкова стари, колкото и езикът." Скривнър подчертава, че страшните истории служат като игра, чрез която хората изучават света и се подготвят за опасности, без реално да са изложени на риск.
Любителите на тръпката - наслаждават се на физическото усещане от страха и напрежението, което ги кара да се чувстват по-живи.
Преминаващите границата - не харесват стреса сам по себе си, но се радват на усещането за преодоляване и научаване на нещо ново за себе си.
Изследователите на мрака - използват ужаса, за да разберат колко насилствен е светът и да оценят безопасността на собствения си живот - някои го използват като начин да се справят с тревожността и депресията.
Марк Милър обяснява, че мозъкът постоянно изгражда симулации на заобикалящия свят, за да предвижда събитията и да планира подходящи реакции. Ужасяващите истории предоставят "идеалната зона" на несигурност, достатъчна за трениране на уменията, за прогнозиране и справяне с опасности, но в безопасна среда.
Скривнър отбелязва, че страшните истории могат да се използват и в терапия. Пример е холандската видео игра MindLight, предназначена за деца с тревожност. Играта използва EEG слушалки, които измерват мозъчната активност на играча и адаптират визуалните стимули според нивото на спокойствие. Децата, които играят редовно, показват намалена тревожност - подобно на класическа когнитивно-поведенческа терапия.
За тези, които избягват ужасите, препоръката е да започнат с истории малко извън зоната им на комфорт. Книгите често са подходящи за това, защото дават повече контрол върху въображението. Потърсете сюжети, които съчетават интересите ви с лека доза тръпка - резултатът може да бъде както забавен, така и успокояващ.
,fit(1280:720))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)