Терапевтичният ефект на ужаса: защо страшните филми ни карат да се чувстваме добре

За Хелоуин, например, мнозина активно търсят тази тръпка чрез филми, специално създадени да предизвикат страх. Това прави хорър жанра един от най-печелившите в Холивуд.

Парадоксът на ужаса

Парадоксалните предпочитания

По време на пандемията от Covid-19 феновете на хоръра проявяват по-висока устойчивост и по-често се съгласяват с твърдения като "приемам новините за пандемията с лекота" и "вярвам в способността си да премина през тези трудни времена."

Усъвършенствани симулации

"Страхът се превръща в безопасна практика за емоционално регулиране, позволявайки на мозъка да усъвършенства способността си да прогнозира и да се справя с бъдещи предизвикателства," допълва той, цитиран от dir.bg.

Терапевтичният ефект на ужаса

Кървавите сцени може да не изглеждат като най-успокояващото зрелище, но страшните филми всъщност могат да имат терапевтичен ефект, особено в тревожни времена. Философи и психолози обясняват, че страхът е емоция, еволюирала, за да предупреждава за опасности и да помага на хората да избегнат вреда за себе си и за близките си.

Марк Милър, научен сътрудник в Университета Монаш в Австралия и Университета в Торонто, описва този феномен: "Още от древността хората се питат защо ужасът ни привлича. Дори Аристотел е забелязал колко е странно, че сме привлечени от опасни, отвратителни и страшни неща, които инстинктивно би трябвало да избягваме".

Колтън Скривнър, психолог и автор на книгата "Morbidly Curious: A Scientist Explains Why We Can't Look Away", е посветил изследванията си на феномена на "болезнената любознателност". Според него: "Характеристиките на страшните истории са толкова стари, колкото и езикът." Скривнър подчертава, че страшните истории служат като игра, чрез която хората изучават света и се подготвят за опасности, без реално да са изложени на риск.

• Любителите на тръпката - наслаждават се на физическото усещане от страха и напрежението, което ги кара да се чувстват по-живи.

• Преминаващите границата - не харесват стреса сам по себе си, но се радват на усещането за преодоляване и научаване на нещо ново за себе си.

• Изследователите на мрака - използват ужаса, за да разберат колко насилствен е светът и да оценят безопасността на собствения си живот - някои го използват като начин да се справят с тревожността и депресията.

Марк Милър обяснява, че мозъкът постоянно изгражда симулации на заобикалящия свят, за да предвижда събитията и да планира подходящи реакции. Ужасяващите истории предоставят "идеалната зона" на несигурност, достатъчна за трениране на уменията, за прогнозиране и справяне с опасности, но в безопасна среда.

Скривнър отбелязва, че страшните истории могат да се използват и в терапия. Пример е холандската видео игра MindLight, предназначена за деца с тревожност. Играта използва EEG слушалки, които измерват мозъчната активност на играча и адаптират визуалните стимули според нивото на спокойствие. Децата, които играят редовно, показват намалена тревожност - подобно на класическа когнитивно-поведенческа терапия.

За тези, които избягват ужасите, препоръката е да започнат с истории малко извън зоната им на комфорт. Книгите често са подходящи за това, защото дават повече контрол върху въображението. Потърсете сюжети, които съчетават интересите ви с лека доза тръпка - резултатът може да бъде както забавен, така и успокояващ.