Писателят Теодора Димова към младите: Не се поддавайте на манипулации и внушения, балансирайте амбициите си с умереност

Наградата се връчва за принос към хуманитаристиката. Каква е според Вас ролята на писателя и интелектуалеца в съвременното българско общество в контекста на хуманитарната мисия?

В свят, доминиран от технологии и бърза информация, защо е важно да се говори за хуманитаристика и кои са най-големите предизвикателства пред нея днес?

Какво е мястото на семейния разказ и личната памет в българската история според Вас, в контекста на това, че сте дъщеря на Димитър Димов и неговото наследство?

- Паметта ни формира, тя ни и защитава и предпазва от едни и същи грешки, които сме склонни непрекъснато да повтаряме. Трябва да вървим редом до нея и да гледаме напред.

Има ли ново произведение, върху което работите в момента, и ако да – какво вълнува въображението Ви сега?

- Да, има, върви към своя край изключително трудно, но да, върви. Предпочитам все още да не говоря открито за него.

Кои са проблемите на България, които Ви тревожат най-много днес и които смятате, че трябва да бъдат обсъждани открито?

Какво бихте пожелали на младите хора, които днес се обръщат към хуманитарните науки и изкуствата?

- Да вървят по пътя си, да не изпитват малодушие, да не се поддават на манипулации и внушения, да балансират амбициите си с умереност, да следват призванието си и да изпълняват гражданския си дълг.

Всяка награда, освен признание, е и стимул. Проф. Богдан Богданов се ползваше със заслужен авторитет в широката област на хуманитаристиката. Наградата на неговото име, освен че се обляга на неговия авторитет, през годините, откакто е учредена, придоби стойност и с имената на достойните личности, които са удостоени с нея. За мен е голяма чест да бъда сред тях. Приемам я с голяма благодарност. Това каза пред БТА писателката и драматург Теодора Димова за получената награда за хуманитаристика „Богдан Богданов“ на Нов български университет (НБУ).

„Бях на литературен семинар в планината на 9-те музи Хеликон в Гърция, когато разбрах за наградата. Беше абсолютно неочаквано. В първия момент дори казах – но аз наскоро не съм издавала никаква книга. Тази неочакваност дори удвоява радостта. Приемам тази награда като признание както за романите ми, така и за есеистиката ми. И двете са страни на една и съща монета", разказа Димова.

- Според статута ѝ наградата се присъжда на лица, които пресъздават и популяризират идеите, споделяни от проф. Богдан Богданов. А идеите му – ако мога да ги пресъздам най-общо с мои думи – са отговорност пред обществото, чувство за общност, за живот с другите, за движение в определена посока, за морална ориентираност, за координатна система, за трезв исторически поглед към миналото.

Затова и отговорността днес в тези гранични и тежки времена на хората на словото е много по-голяма отколкото обикновено. И то не защото защитаваме една или друга кауза, а защото искаме да защитаваме малките острови на нормалност все още останали в нашето общество. На тези острови все още личното его не е едновластен и пълен господар, натрапващо хищнически своите качества на останалите обитатели. По тези острови все още съществуват понятия като чест, приятелство, честност, дълг и дори скромност. И дори възпитание. И дори съществуват така наречените „първи седем години“.

- Хуманитаристите са хора общо взето демоде, предпочитат да живеят в реалност, която е офлайн и в която е запазена все още моралната координатна система. А едно от предизвикателствата е да създава баланс в света, доминиран от технологии и бърза информация.

- Разделението ни, раздробяването ни, делението ни, атомизирането ни, загубването на чувството за уважение и респект към другия, изцяло потъпканото ни чувство за общност като нация. Наскоро се върнах от дълъг престой в Румъния. Колкото и да е идентична историческата ни съдба и въпреки големите проблеми, които също имат – но при тях е по-запазена целостта им като общество, респектът към другия, употребата на „Вие” формата, когато говориш с непознати или с по-възрастни. Запазен е духът на нацията.