Писателят Йонас Карлсон: Почти всичко, което знам за писането, съм научил от актьорството

Йонас Карлсон има онзи тип сдържана, вътрешно концентрирана енергия, типична за северните творци – деликатен, наблюдателен, сякаш интровертен, но с топла усмивка, която съвсем не непреднамерено гледа с ирония към абсурдите около нас...

Той е писател, който работи на принципа на... джаза. И в това няма нищо странно, защото е един от най-добрите начини да комбинираш простите думи с философска дълбочина, присъща само на един истински майстор на детайла. Независимо дали става дума за кино или за литература, или за... кларинета, който разрежда гъстите облаци, които човек понякога сам подрежда в главата си...

Да си щастлив, въпреки всички нещастия. Да цениш скръбта, загубата и справянето с остаряването. Това са само част от посоките, които се появяват между редовете и извън думите в разговор с него. „Не е задължително да сте извънземен, ако имате зелени пръсти. Просто обичате градинарството, дома, спомените“. Да, толкова е „просто“ понякога...

Йонас Карлсон даде интервю за bTV в един разговор за отчуждението и бюрократичния абсурд като теми в творбите му, за „началото“ на човека, който е днес, за ролята, която би искал да изиграе като герой в собствен роман, за музиката и кларинета, за футбола и тайната доминация. И още: Как актьорът влияе на писателя и обратно. Когато пише, по-скоро чувства, че изследва себе си или че бяга от себе си. Какво го плаши повече – да бъде неразбран или да бъде напълно прозрачен?

И продължава: "Когато намериш материал или история, която те държи в движение, поддържа интереса ти към героите, към средата и всичко останало... Така че, може би, това е моментът, когато се чувствам най-близо до „избраността“ – усещам, че има нещо и трябва да се погрижа за него и да го „отгледам“. Смятам, че самият живот е абсурден. Това е основното ми усещане. Така виждам света. Толкова много странни неща се случват в най-обикновеното ни ежедневие. Самият факт, че аз съм тук и си говорим сега".