Да летиш с криле на паважа: поетичният свят на една необикновена жена

„Губех се в птичите дири високо / и ето ме – с криле на паважа“.

Някои книги се четат, други се усещат. „С криле на паважа“ със сигурност е от вторите. Това е не просто стихосбирка, а състояние на духа – на тихо премисляне, на осъзната болка и нежна сила.

В стихосбирката е създаден поетичен към и за най-младите читатели – включени са 13 стихотворения, създадени с внимание и обич към детската аудитория.

С криле на паважа

Уморих ли се да те обичам

или бавно, бавно остарявам?

Вече не съм онова момиче,

вече съм жена, и то отдавна...

Колко пъти се лъгах

и търсех тебе, единствения...

Гълтах сълзите си

в празното утро - малко грим

и отново съм като истинска.

Как да обичам, защо и доколко -

никой никога не можа да ми каже.

Губех се в птичите дири високо

и ето ме - с криле на паважа.

С тези думи завършва едно от най-запомнящите се стихотворения в първата и единствена стихосбирка на Петра Ганчева. Не е случайно, че именно те дават заглавието и на цялата книга. Потопени в поетичния ѝ свят, научаваме нейната собствената истина, в която болката не е краят, а е само началото на осъзнатото разбиране на преходностите на живота.

„С криле на паважа“ е стихосбирка, която не вика, но те чува. Истинска книга на съпреживяването – за читатели, които ценят искреното и човешкото в думите. За тези, които не се боят да се срещнат със себе си чрез чужда изповед. За тези, които обичат, боледуват, остаряват – и продължават.

Петра Ганчева е родена през 1953 г. и още на 3-годишна възраст губи слуха си напълно вследствие на лечение със стрептомицин. Въпреки тази трудност, тя се образова и изгражда богата журналистическа кариера, която продължава вече над 50 години. Работи като журналист и редактор във вестник „Тишина“ – специализираното издание на Съюза на глухите в България. Според проучване на Световната федерация на глухите, Петра Ганчева засега е единствената глуха журналистка. Автор е и на текста на химна на Съюза.